Вибриращото ръмжене, изтръгнало се от него, бе точно каквото Лейла искаше, също като вида на вампирските му зъби, източили се светкавично. А после той се надвеси над нея, мощните му ръце се озоваха от двете страни на тялото й, огромната му сила едва се удържаше, докато езикът му се протягаше към зърното й, за да улови една от капките.
Със стон, топлите му влажни устни уловиха и засмукаха, ближеха и целуваха. Лейла отметна глава назад, но я извърна настрани, за да гледа своя огромен мъж. Усещанията бяха толкова еротични, че тя почувства приближаването на оргазма, но не искаше това да свърши. След нетърпението й отпреди малко, сега искаше да се наслади на всяка секунда, в която бяха заедно.
— Кор… погледни ме.
Очите му се обърнаха към нейните и тя задържа бъркалката над устата си и остави последните капки мед да капнат върху езика й. А после беше неин ред да завърти език, преди да засмуче връхчето на бъркалката и да я извади, да я засмуче и да я извади…
— Убиваш ме — простена Кор и с едно ловко движение й отне бъркалката и я върна в бурканчето в същия миг, в който тялото й сякаш се превърна в онова, което беше изляла отгоре му, костите й сякаш се разтопиха, мускулите й се отпуснаха омекнали. Докато краката й се разтваряха още по-широко, той превзе грубо устата й, устните им лепнеха от меда, а възбудата му се притискаше в сърцевината й през панталона.
Това не трая дълго.
С груби ръце той освободи мъжествеността си и ето че беше в нея, без да престава да я целува, докато телата им намериха ритъм, който бе толкова яростен, че дори диванът подскачаше и се блъскаше в стената.
По-силно, по-бързо, по-дълбоко, докато устите им вече не можеха да останат заедно. Лейла вдигна ръце и се вкопчи в бушуващите му рамене, мускулите под гладката кожа бяха като бушуващ океан…
Насладата й изригна като мълния и едновременно с това я направи цяла, а после той също откри своето освобождаване, изливайки се в нея.
Ала не спря.
Нито забави темпото.
48
Сърцето на Блей подскочи в гърдите му, когато вратата на верандата се отвори зад гърба му и миризмата на единствения мъж за него извести появата му.
Едно от хубавите неща на пушенето бе, че ти дава нещо, което да правиш с ръцете си. Едно от лошите неща на пушенето бе, че когато решиш да изтръскаш цигарата си, за да правиш нещо с ръцете си, се вижда, ако те треперят.
— Здравей.
Блей се закашля.
— Здрасти.
— Радвам се, че си тук. — Пауза. — Не мислех, че ще бъдеш.
За миг на Блей му се прииска да изкрещи: Аз също, копеле!, ала това му се струваше нещо, което беше най-добре да запази за себе си, ако искаше да изглежда силен, да бъде силен, да остане силен.
Господи, защо трябваше Куин да мирише толкова хубаво?
— Доведох Рамп — измърмори Куин.
— Нали това беше планът. — А после се намръщи. — Къде е Лирика…
— О, тя също е тук. Да.
Лек ветрец повя от юг и Блей си представи балерина, описваща пируети на фона на синьо-снежния пейзаж. Вече нямаше листа, които да затанцуват във въздуха заедно с нея, тъй като всичко бе застлано с бяло одеяло, ала по краищата на имота вечнозелените храсти, приведени под тежестта на затрупалия ги сняг, поизправиха клонки с облекчение, когато миниатюрни снежни вихрушки се вдигнаха от тях.
С периферното си зрение през прозорците Блей виждаше родителите си да се движат в жълтата уютна светлина на кухнята. Майка му беше готвила в продължение на шест часа, освежена от вълнението и щастието след тежкото денонощие. Радостта й беше толкова голяма, че бе лесно да забравиш, че се бе наложило да я приспят и да наместят костта й. Че под гипса й имаше шевове. Че след две нощи трябваше отново да отиде в клиниката, та д-р Манело да провери как са нещата.
Поне Фриц беше успял да ги откара вкъщи в минивана със затъмнените стъкла, макар че, докато изпишат Лирика от клиниката, вече се беше съмнало. Родителите му бяха искали да се приберат у дома след изпитанието, а Блей определено нямаше намерение да спори по въпроса…
— Имам нещо за теб — каза Куин.
Бръкна в палтото си, но Блей поклати глава и угаси цигарата.
— Да влезем вътре. Студено ми е.
Не изчака отговор и като че ли изобщо не се интересуваше какво иска да му даде Куин.
Когато пристъпи в къщата, го лъхна уханна топла вълна, която му напомни за семейство и от която му се доповръща. Особено когато Куин го последва в кухнята, присъствието му беше все така осезаемо, макар сега да не го виждаше.