А после неочаквано апертурата на фотоапарата се отваря толкова бързо, че получаваш екзистенциална травма и се оказваш принуден да погледнеш цялото и да си кажеш, леле, значи, тук се намирам.
И всичко — заради едно хлапе, което се беше наакало в панталонките, и това кой ще се погрижи за него.
Куин се приближи и застана точно срещу Блей.
— Липсваш ми — каза съвсем тихо. — Липсваш и на тях.
— Аз съм им чичо — чу се да отговаря Блей. — Окей? Просто чичо.
Разкопча коланите с разтреперани ръце и извади Рамп. Вдигна малкото бебешко дупе високо, доближи нос и вдъхна дълбоко.
— Хоризонтът е чист — заяви дрезгаво. — Повтарям, беше просто газен облак.
Намести сина на Куин в сгъвката на ръката си и размаха пръсти пред лицето му.
— Кой е гладен? — обади се майка му жизнерадостно.
Сякаш бе решила, че всичко ще бъде наред, само защото той държеше бебето в ръце.
— Вижте само тези рефлекси — каза баща му, докато ръчичките на Рамп посягаха насам-натам, сграбчвайки с учудваща точност. — Наистина е твой син, нали, Куин?
— Да — съгласи се Блей, — наистина е негов син.
Лейла изгуби сметката на това колко пъти правиха любов. Два пъти на дивана. После под душа. Още три пъти в леглото?
Докато лежеше до своя мъж, милвайки силното му рамо, усещайки дишането му до шията си, тя се усмихна в мрака. Ненаситността бе плюс, когато ставаше дума за любовника в живота ти.
А Кор беше един наистина гладен мъж.
Бедрата я боляха от вътрешната страна. Сърцевината й туптеше от всичкото триене. И тя цялата беше пропита с миризмата му, отвътре и отвън.
Не би променила нищичко. Е, може би само едно…
— Какво те измъчва? — вдигна глава той.
— Моля?
— Какво не е наред?
Не би трябвало да се изненадва, че бе в състояние да усети настроението й, дори полузаспал и в пълна тъмнина. Беше в забележителен синхрон с нея, и то не само сексуално.
— Лейла?
— Не искам да си тръгваш — прошепна. — Не мога да понеса мисълта да не…
Гласът й заглъхна. Той наведе глава и я целуна по шията. Не каза нищо, но това не я изненада. Какво би могъл да каже? Тя имаше малките си и колкото и да обичаше Кор, нямаше да ги заведе в Древната страна. Те имаха нужда от баща си.
А и Куин никога нямаше да го допусне.
— Недей да мислиш за това, обич моя.
Прав беше. Той щеше да й липсва през остатъка от живота й. Защо да започва отсега, когато все още беше с нея?
— Знам толкова малко за теб — промълви. — Как си израснал. Къде си пътувал. Как си се озовал тук.
— Няма нищо за разказване.
— Или не искаш да знам.
Мълчанието му отговори на този въпрос. Не че не можеше да се досети за доста неща благодарение на онова, което беше прочела за него в Светилището. Всъщност тъгата й заради проявената към него жестокост бе болка, стигаща до дъното на душата й… особено когато си помислеше за Рамп. Мисълта, че един родител може да захвърли невинно дете просто защото има дефект, който не е по негова вина, бе нетърпима и все пак не можеше да престане да мисли за това.
— Не ни остава много време — каза меко, макар че току-що си беше обещала да не мисли за раздялата им. — Веднага щом откриеш бойците си, ще ги заведеш при Рот, за да му се врекат във вярност, и после ще си заминеш. Трябва да вместя цял живот в нощите, които ни остават.
— Ти ще продължиш напред.
— Също като теб. Но не заедно. Така че, моля те, допусни ме до себе си. Докато все още имаме време. Не ми спестявай нищо както от доброто, така и от лошото, за да те опозная напълно.
— Ако не искаш да губим от времето си, нека не говорим.
Опита се да я целуне, но тя не му позволи.
— Не се страхувам от миналото ти.
Гласът му стана по-нисък.
— А би трябвало.
— Никога не си ме наранявал.
— Не е вярно и ти го знаеш.
Докато Лейла си спомняше как я беше отпратил, той седна, запали лампата и преметна крака през ръба на леглото. Не си тръгна обаче.
Искаше й се да го докосне, да прокара ръка по гръбнака му, да го облекчи, докато той отпускаше глава в ръцете си. Знаеше обаче, че не бива.
— Усещам разкаянието ти — прошепна.
Кор дълго мълча, а после каза:
— Възможно е нечие влияние да те тласне към посоки, които… — Поклати рязко глава. — Не, сам сторих онова, което сторих. Никой не ме принуди. Последвах един зъл мъж и станах зъл и сега държа себе си виновен за това.