— Разкажи ми — помоли тя.
— Не.
— Ще те обичам въпреки това.
Кор застина, а после бавно се обърна към нея. Върху лицето му се бяха спуснали сурови сенки.
— Не знаеш какво говориш.
— Обичам те. — Сложи длан върху ръката му и задържа погледа му, предизвиквайки го да отрече чувствата й. — Чу ли ме? Обичам те.
Той поклати глава и извърна поглед.
— Не ме познаваш.
— Тогава ми помогни да те опозная.
— И да рискувам да ме изхвърлиш? Казваш, че искаш да прекараме времето, което ни остава, заедно. Гарантирам ти, че това няма да се случи, ако ме познаваше по-добре, отколкото ме познаваш сега.
— Никога не бих те изхвърлила.
— Майка ми вече го направи. Защо с теб да е различно? — Той поклати глава. — Може би е знаела по какъв път ще поема. Може би не е било заради устната ми.
Лейла прекрасно си даваше сметка, че трябва да бъде много внимателна.
— Майка ти те е изоставила?
— Бях поверен на грижите на бавачка, докато и тя не ме изостави.
— Ами баща ти? — попита Лейла напрегнато.
Макар да знаеше нещичко за това.
— Мислех, че е Блъдлетър. Каза ми, че е моят баща, но по-късно научих, че не е така.
— Никога… никога ли не си се опитвал да откриеш кой е?
Ръцете на Кор се напрегнаха, а после се свиха в юмруци.
— С течение на времето научих, че биологията означава по-малко, отколкото изборът. Моите бойци — те ме избраха. Избраха да ме последват. Те са моето семейство. А двамата вампири, станали причина за моето зачатие и раждане, след което са ме изоставили, докато съм бил неспособен да оцелея сам — не е нужно да научавам самоличността или местонахождението им.
Неподправен страх прониза сърцето на Лейла, когато си го представи като новороден, а после като малко момче, неспособно да се защитава, и най-сетне като претранс, преминал през преобразяването си без ничия помощ.
— Как изобщо си оцелял? — прошепна.
— Правех това, което трябваше. И се борех. Винаги ме е бивало да се боря. Единственото полезно, което получих от родителите си.
— Преобразяването ти… как успя да преживееш промяната?
Беше искрен въпрос, защото това не се споменаваше в животоописанието му.
— Дадох колибата, в което живеех, на курвата, която ме обслужваше. Трябваше да й платя, в противен случай не би ми позволила да пия от вената й. Стори ми се справедлива замяна — моят живот срещу убежището ми. Прецених, че мога да си намеря друго място, където да живея, и действително беше така.
Лейла седна и придърпа чаршафите до брадичката си.
— Не бих могла да причиня това на едно бебе. Наистина не бих.
— Ето защо си достойна жена. — Кор сви рамене. — Освен това аз бях провалено зачатие. Сигурен съм, че и двамата биха предпочели да бях умрял в утробата или при раждането… дори ако това убиеше майка ми. По-добре малкото ти да умре, отколкото да родиш на този свят някой като мен.
— Това е грешно.
— Такъв е животът и ти го знаеш.
— А после си отишъл във военния лагер.
Кор я погледна, изражението му беше сурово.
— Твърдо си решена да го изкопчиш от мен, нали?
— Не е нужно да се криеш от мен.
— Искаш ли да знаеш как изгубих девствеността си, тогава? — сопна се той. — Искаш ли?
Лейла затвори очи за миг.
— Да.
— О. почакай. Може би трябваше да бъда по-точен. Искаш да знаеш кога за първи път чуках жена или кога за първи път правих секс? Защото те не са едно и също. Първото ми струва десет пъти по-скъпо от обичайната цена с една проститутка в Древната страна и първото, което тя стори след това, бе да изтича до реката и да ме отмие от себе си. За миг се зачудих дали не се кани да се удави, толкова яростно се хвърли във водата.
Лейла примига, за да преглътне сълзите си.
— А… другото?
— Бях изчукан от войник. Пред всички във военния лагер. Защото той ме победи в битка. Тече ми кръв в продължение на часове след това.
Лейла затвори очи и усети, че произнася безмълвна молитва.
— Все още ли ме искаш? — провлачи той.
— Да. — Тя отвори очи. — Ти не си нечист за мен. Нито по-малко мъж.
Усмивката върху лицето му я уплаши, толкова бе студена и далечна.
— Аз правех същото, между другото. Когато успеех да победя.
Обзелата я скръб бе прекалено дълбока и всепоглъщаща за сълзи.
Освен това знаеше точно какво прави той. Опитваше се да я отблъсне, предизвикваше я да си тръгне, за да не се налага да го стори той. Беше го правил и преди, а нима можеше да очаква нещо друго от мъж, който бе отхвърлян цял живот?
— Все още ли искаш това? Все още ли обичаш това? — Когато Лейла не отговори, той посочи лицето, а после тялото си, сякаш принадлежаха другиму. — Е, Избранице, какво ще ми кажеш?