Беше като археологическа разкопка в останките от град, който някога бе построил, в който се беше нанесъл и над който бе властвал.
На тясната, задавена от снега улица под него една хонда спря пред жилищния блок. Хората в нея говориха в продължение на около минута, а после вратата до шофьора се отвори и една стройна червенокоса жена излезе отвътре.
— Значи, ще се чуем утре? — каза тя на човека в колата. — Окей. Да, заемам се, ще го кача на уеб сайта на „Колдуел Куриър Джърнъл“ още утре сутринта. Дик да върви на майната си.
И като помаха за довиждане, затвори вратата и заобиколи предницата на колата. Разперила ръце, за да запази равновесие, прекоси една пряспа, следвайки пътеката, оставена от стъпките на миналите преди нея, прекоси тротоара и провери пощенската кутия до двете врати.
Няколко минути по-късно Ви я видя да влиза във всекидневната на втория етаж и да казва нещо на типовете, които седяха на дивана пред телевизора и си подаваха наргиле с трева.
Изглеждаше ядосана, помисли си Ви, когато я видя да слага ръка на хълбока си и да размахва нещо, което приличаше на наръч сметки.
След това влезе в предната спалня и затвори вратата.
Ви извърна поглед, когато тя започна да се съблича, но напразно си беше дал труда — тя си свали само палтото, а останалото довърши в банята, чийто прозорец беше матиран.
След това се настани на бюрото пред скапания си компютър „Епъл“ и влезе в интернет.
Докато палеше поредната ръчно свита цигара, Ви си помисли дали просто да не й пусне един куршум в главата, но реши, че то е, защото е кисел. Ако не се брояха видео клиповете и другите неща, които качваше в интернет, бързата проверка на миналото й не беше разкрила нищо тревожно. Беше осиновената дъщеря на някакви богаташи. Работеше за „Колдуел Куриър Джърнъл“, нещо с поддръжката на интернет съдържанието. Преди това бе работила като рецепционистка в агенция за недвижими имоти. Впечатляващо академично CV, но като немалко младежи не беше направила нищо с това.
Освен ако не броим употребата на правилна граматика, когато говореше за вампири.
Така че, да, единственото, което трябваше да стори, бе да изтрие това-онова в мозъка й и спокойно можеше да се прибере в Дупката.
Всмукна от цигарата, изпусна струйка дим и загледа как се издига в неподвижния въздух.
В далечината се разнесе вой на сирена.
Линейка, помисли си. Това беше линейка.
Над него, в кристално ясното, кадифено синьо небе блещукаха само най-ярките звезди, удавени от светлините на града, ала самолетите се виждаха ясно, полетът им описваше концентрични, невидими кръгове около международното летище на Колдуел.
Сякаш Бог бе извадил маркер, за да огради с кръг града като нещо, към което искаше да се върне по-късно.
След като се взира в човешката жена известно време, отново се зачуди защо не се заемаше с онова, заради което беше тук. Да проникне в сайта й и да поеме контрол върху него, след което да изтрие клиповете от ютюб можеше да направи и вкъщи.
По-точно — трябваше да го направи.
Интернет беше като блюдо на Петри в лаборатория. Ако искаш да отгледаш някоя култура, просто създаваш правилните условия и оставяш времето да си свърши работата: достатъчно приказки за вампири, подкрепени от достатъчно видео материал, рано или късно, щяха да привлекат интерес, защото човеците обичаха плашещите неща, особено ако мислеха, че са секси.
Ама че скука.
По същата логика, ако искаш да убиеш някоя идея? Просто я караш да изчезне и не след дълго човеците, с техните вечни драми, щяха да я заменят с нещо друго.
Склонността на човеците да се оставят да им отвлекат вниманието бе, ако не се броеше това колко лесно бе да бъдат убити, най-хубавата им черта.
Защото, така де, когато ставаше дума за вампири, кой искаше да види как Елън Дедженерис интервюира Омега за любимите му традиции, за празниците или как книга за живота и смъртта на Лаш попада в класацията на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“.
Или, оставяйки шегата настрана, човеците да започнат да преследват расата. Тези двукраки плъхове не се разбираха дори помежду си. Ако изведнъж откриеха, че водят съвместно съществуване с вампири?
Спокойно можеше да изтриете думите съвместно и съществуване от речника си.
Така че щеше да се наложи да изтрие тази малка каша от интернет, както и да си „поговори“ с госпожица Джо Ърли. Ако приемем, че цял живот се беше интересувала от вампири, той нямаше да е в състояние да промени това, но определено можеше да почовърка в мозъка й и да я отклони от блога й.