Да, помисли си, време бе да се материализира в спалнята й, да открие какво се случва в черепа й, след което да се прибере у дома и да направи основно почистване в интернет.
Аха.
Да.
И все пак остана на мястото си, ръсейки пепел върху заснежения покрив, премествайки тежестта на тялото си, когато единият му крак се умореше, изпъвайки гръб от време на време.
Това, че не си тръгваше, нямаше нищо общо с жената. Не, оставаше по същата причина, поради която беше излязъл.
Когато обмисляш да изневериш на своята шелан, на съвестта ти никак не й е лесно. И определено не е нещо, което искаш да правиш в къщата, която делиш с нея.
50
Докато Кор чакаше Лейла да му каже, че иска да си върви, кръвта бушуваше във вените му, а главата му кипеше от спомени. Никога не бе говорил с никого за онова, което бяха сторили с него във военния лагер, нито за онова, което той бе причинявал на другите. Като за начало, никой не го беше питал. Бойците му или бяха правили същото, или някой го беше правил на тях, така че едва ли можеше да се очаква да бъде тема за разговор сред тях, нещо, за което да си спомнят, защото предизвикаше топли, щастливи чувства. А освен бойците си Кор не беше срещал никой, който да иска да го опознае.
— Е — настоя, — какво ще кажеш.
Не беше въпрос. Изобщо не би се учудил, ако тя…
Лейла го погледна право в очите и когато заговори, гласът й беше съвършено равен.
— Това, че оцеляването е страховито, понякога трагично начинание. И ако очакваш да изпитвам друго, освен тъга и съжаление заради станалото с теб, дълго ще трябва да почакаш.
Кор бе този, който пръв отмести поглед. И докато тишината между тях се проточваше, нямаше представа какво изпитва. Изглежда обаче, докато се взираше в ръцете си сякаш от огромно разстояние, трепереше.
— Никога ли не си се чудил какво е станало с родителите ти? — попита тя. — Или да откриеш дали нямаш брат или сестра?
Или поне това му се стори, че я чува да казва. Умът му не се справяше особено добре.
— Извинявай — смотолеви, — какво?
Леглото се раздвижи, когато тя седна до него; краката й, преметнати през ръба, висяха във въздуха, докато неговите, които бяха по-дълги, достигаха пода. След миг усети как нещо обгръща голите му рамене. Одеяло. Беше го завила с одеялото, сгънато в долната част на леглото.
Миришеше на нея.
Беше топло като нея.
— Кор?
Когато той не отговори, тя обърна лицето му към своето. Прииска му се да затвори очи, когато я погледна. Беше твърде прелестна за него и миналото му. Беше изтъкана от доброта, а той вече й бе коствал толкова много: домът, спокойствието с малките…
— Любовта е нещо, което се случва между душите. — Тя сложи длан в центъра на гърдите му. — Нашата любов е между твоята душа и моята. Нищо няма да промени това, нито твоето минало, нито нашето настояще… нито каквото и бъдеще да успеем да си създадем далече един от друг. Поне не и за мен.
Кор си пое дълбоко въздух.
— Искам да ти вярвам.
— Не на мен трябва да вярваш или да не вярваш. Това е закон на Вселената. Можеш да спориш с него колкото си искаш… или пък би могъл да приемеш благословията такава, каквато е.
— Ами ако тя е била права?
— Кой? Ако кой е бил прав?
Кор извърна очи, приковавайки поглед в босите им крака.
— Бавачката ми все повтаряше, че съм прокълнат. Че съм зъл. Когато ме… — Млъкна, тъй като не искаше да говори за побоите. — Казваше ми, че съм развален отвътре. Че лицето ми просто показвало гнилата ми същност. Че същинското разложение е вътре в мен.
Лейла поклати глава.
— Значи, е говорила за себе си. Разкривала е истината за себе си. Да изрече такива неща на едно невинно дете? Да отрови ума му и да го измъчва по този начин? Ако съществува друга дефиниция на злина и поквара, не знам каква е тя.
— Виждаш твърде много добро в мен.
— Защото това си ми показал. Винаги си бил добър с мен.
Ръката й улови неговата, която беше вкопчена в коляното му, и я стисна, докато той се мъчеше да осмисли нейната лоялност и доброта. Да, тя никога нямаше да разбере истинските мащаби на зверствата му и може би така бе най-добре. Щеше да й попречи да се почувства зле, че го беше преценила толкова погрешно.
— Трябва да ти кажа нещо.
Напрежението в гласа й го накара да я погледне.
Сега, помисли си Кор, сега щеше да му каже да си върви.
— Дължа ти извинение. — Пусна ръката му и сплете длани, сякаш й беше трудно да намери думи. — Направих нещо, което навярно не биваше… и за което определено трябваше да ти кажа по-рано. И съвестта ми ме убива.