Ето защо миналото трябваше да си остане погребано, реши той, и дълго неразкрити истини трябваше да си останат такива. Да ги изровиш наново, не решаваше нищо, само вдигаше пушилка, която дълго не можеше да улегне.
Добрата новина? Беше казал на бойците си, че ще се срещне с тях в четири часа, и това му даваше оправдание да сложи край на този разговор. Е, какво като едва минаваше два. Щеше да има нужда от време, за да се овладее.
— Трябва да вървя.
— За да откриеш бойците си?
— Да.
Лейла си пое дъх, сякаш за да се стегне.
— Ще си сложиш ли бронираната жилетка? В случай че попаднеш на още лесъри?
Кор се изправи, махвайки пренебрежително с ръка, за да я успокои.
— Да, но не се притеснявай. Те вече почти не съществуват. Не помня кога за последен път видях един от тях.
Първото хранене у родителите на Блей бе, поне погледнато отстрани, съвършена сцена на закуска: влюбена двойка, две красиви деца и баба и дядо, насядали в кухня, която сякаш беше излязла от ретро женско списание.
Ала действителността бе далече от каквото и да било съвършенство.
Куин се облегна назад в стола и подпря чашата с кафе върху корема си. Което едва ли беше особено добра идея, като се имаше предвид какво се случваше вътре. За да зарадва голямата Лирика и да уважи усилията й, беше изгълтал четири яйца, шест пържени филийки, три чаши кафе и един портокалов сок. О, и три замразени шоколадови бонбона „After Eight“.
Така че, да, напълно беше възможно да експлодира като в онзи филм на „Монти Пайтън“ и парченца от него да посипят красивата кухня с кленова ламперия, дървен под и медни тигани, които висяха като украса над кухненския остров.
— Още пържени филийки? — предложи Лирика с усмивка и протегна подноса, при което Куин усети, че малко го дели от това да върне всичката вкусна храна, която тя беше приготвила, при все още неизядената.
— Мисля, че ще си почина малко, преди да си взема допълнително.
— Добре си похапна, синко — подхвърли бащата на Блей и също се облегна назад. — Май отдавна не си се хранил както трябва. Какво ви дава Фриц там, киноа и тофу?
— О, нали знаеш, все съм зает.
Всъщност трудно бе да се храниш, когато партньорът ти на практика се е изнесъл.
— Твърде много работиш — заяви Лирика, докато наместваше съименницата си в ръцете си. — Не е ли така? Татко ти работи твърде много.
Малката Лирика избра съвършения момент, за да изгука, ако целта й беше да разтопи сърцето на баба си.
— Толкова прилича на Лейла. — Лирика погледна към своя хелрен. — Нали? Ще бъде много красива, когато порасне.
Рок кимна и вдигна чашата с кафе като за наздравица срещу Куин и Блей.
— Добре, че и двамата ви бива с пистолетите.
— Ще се научи на самозащита — обади се Блей. — Така че да може сама да се грижи за себе си и…
Млъкна рязко и погледна през прозореца.
— Точно така — съгласи се Куин. — И ти ще я научиш. Нали, Блей?
Когато Блей не отговори, Лирика погледна към Куин.
— Май обсебих дъщеря ти. Цяла нощ не си я взел в ръце.
Тя завъртя малката в ръцете си и при вида на чертите й, досущ като тези на майка й, Куин потръпна, но бързо се овладя.
— Всъщност няма нужда, благодаря.
Демонстративно се наведе на другата страна и заговори на Рамп, който беше в ръцете на Рок.
— Теб също ще те научим да се биеш. Нали така, здравеняко?
— Нали няма да го изпратиш на бойното поле? — рече Лирика. — Искам да кажа, навярно би могъл да поеме по друг път в живота…
— Син е на брат — намеси се Блей, докато се изправяше. — Така че ще бъде като баща си.
Вдигна чинията си и тази на майка си и се отправи към мивката.
— Ето, Куин, вземи я — рече Лирика.
Куин поклати глава.
— Ще я сложиш ли в кошницата? Аз ще помогна със съдовете.
— А ти — измърмори бащата на Блей на майка му — трябва да дадеш почивка на крака си. В леглото. Хайде.
— Трябва да разтребя.
— Не — заяви Блей твърдо. — Ти готвиш, аз разчиствам, забрави ли?
— Послушай сина си, Лирика.
Докато двамата подхващаха поредния си благовъзпитан, изпълнен с взаимно уважение спор, Куин отчаяно се мъчеше да улови погледа на Блей, докато си подаваха чинии и подноси, кани и чаши над кухненския остров.
Блей обаче нямаше намерение да допусне това да се случи. Всъщност незнайно защо изглеждаше бесен, макар да го прикриваше добре, докато родителите му се готвеха да се оттеглят, за да може Лирика да се настани в леглото.