Блей стоеше и се взираше в документите.
— Просто не мога да повярвам, че си го направил.
Куин се изправи и се залови да закопчае децата в кошниците им, започвайки от Рамп. Когато се обърна към Лирика, се опита да бъде бърз. Опита се да не я поглежда в лицето.
Смущаващо чувство премина през него и той си заповядала го прогони.
— Налага се да оставя Лейла да ги вземе утре вечер. Според графика и двамата сме на бойното поле. Така че, ако не решиш да се смениш, ще се видим в имението утре вечер, преди да излезем. — Поспря за миг, преди да вдигне кошниците. — Освен ако не искаш да се прибереш с мен още сега.
Не се учуди, когато Блей поклати глава.
— Добре, надявам се да те видя утре. Ела по-рано, ако искаш да прекараш известно време с децата си, преди тя да ги отведе.
Беше достатъчно разумен, за да не предположи, че Блей би искал да се види с него.
Вдигна двете кошници, обърна се и се отправи към изхода. Докато вървеше по коридора, се надяваше, че Блей може да получи неочаквано просветление и да се втурне след него.
Когато това не стана, отвори вратата и излезе навън.
51
Отлаганията бяха неприемливи. Необясними. Недопустими.
Докато се освобождаваше от прегръдките на любовницата си, на Троу му се искаше да крещи. Като за начало, предишната нощ не беше успял да намери в килера всички съставки за магията или каквото и да бе онова, което правеше. Това означаваше, че се бе видял принуден да отиде в града (не с какво да е, а с бентлито на хелрена на къщата), за да се опита да открие черен лакриц и шафран, и черни свещи.
Да намери такива свещи в два часа през нощта в Колдуел, го бе довело почти до полуда.
Беше опитал в три денонощни супермаркета — безуспешно. Дрогерия. Всъщност — две. Нищо. А после, когато се беше прибрал, госпожичка Сръдла му беше вдигнала истерична сцена.
Замалко да й обърне окончателно гръб. Ала дотогава нощта вече бе започнала да преваля, пък и все още се нуждаеше от проклетите свещи и машинното масло.
След като я беше гледал как превръща разговора за връзката им в същинско представление, което бе траяло поне два часа, беше принуден да я изчука три-четири пъти. След това бе дошъл ред на пристъпите на плач, съжаления и укори. Последвани от вричания в любов, на които изобщо не беше повярвал.
Докато успее да се откопчи и да отиде да намери доген, на когото да даде нарежданията си, беше станало четири следобед.
Догенът се беше върнал едва в шест, а Първото хранене се беше проточило сякаш цяла вечност. Сега, след още един рунд секс, най-сетне беше свободен. Тя беше заспала дълбоко и щеше да си остане така, тъй като Троу тайно й беше дал седем валиума от шишенцето, което тя държеше в банята си.
Таблетките бяха напълно незабележими в еспресото, което беше изпила с онова, което човеците биха нарекли закуска.
Троу стана и движейки се бързо из сумрачната й спалня, откри сребърния си халат, облече го и излезе. Стъпките му, докато се отдалечаваше по коридора, бяха изпълнени с нетърпение, което обикновено изпитваше единствено когато отиваше при нова любовница.
И наистина, когато най-сетне се озова в своя апартамент, той се втурна към леглото, бутна възглавниците настрани и притисна книгата до сърцето си. Усети я да се стопля от допира му и се усмихна.
— Да, наистина отне твърде дълго. Така е. Ала ето ни тук. Да го направим сега.
Струваше му се подобаващо да угаси лампите, сякаш вършеше нещо тайно, нещо свято, а може би това не бяха правилните думи. Не че го беше грижа кои бяха те. Смътно, на заден план в ума си знаеше, че това, което прави, е зло. И наистина, когато седна в южния ъгъл на спалнята си и постави Книгата върху килима, имаше чувството, че всичко е тъмно и потънало в сенки.
Нямаше обаче да мисли за това. Щеше да се съсредоточи изцяло върху целта си.
— Имам своята вяра и моята вяра има мен — мълвеше, докато Книгата се отваряше сама и страниците се запрелистваха. — Имам своята вяра и моята вяра има мен…
Когато стигна до точното място, страниците лумнаха, сякаш усетили, че очите му се нуждаят от помощ.
— Колко мило от твоя страна — каза Троу, милвайки гръбчето й.
Върху пергамента се появиха символите на Древния език и той прегледа набързо задачата, която му предстоеше. Така, съставките. Трябваше му…
Изпод леглото долетя тракане. А после и откъм дрешника.
Нещата, които беше надонесъл от килера и пазара, и гаража, се раздвижиха: пакетчетата с подправки, стъклената бутилка с винен оцет, пластмасовата бутилка от кока-кола, която беше напълнил с машинно масло от ретро ягуара, и всички останали съставки се понесоха през персийския килим към него с накъсани, подскачащи движения. Черните свещи бяха последни — по средата на разстоянието те се освободиха от кутиите си и се търкулнаха към него като цепеници, очевидно предпочитащи свободата пред това да бъдат затворени.