Освен онази в гърдите. За нея нямаше лекарство.
Видя как Джейн се приведе още по-напред и кимна, а после излезе в коридора. Миг преди вратата да се затвори, тя погледна през рамо, очите й бяха пълни с тревога.
— Веднага се връщам.
Не, помисли си Ви, не мисля, че ще се върнеш.
И наистина, пет минути по-късно Елена се появи забързано със стъклено шишенце и игла за венозната система.
— Здравей — каза с топла усмивка. — Джейн трябва да прегледа някои превръзки. Не искаше да се налага да я чакаш.
— Няма нищо. И не се нуждая от това.
— Тя каза, че имаш болка въпреки лекарствата.
Вишъс седна, изпръхтявайки, и преметна крака през ръба на леглото. Когато се зае да извади системата от ръката си, Елена потръпна.
— Какво правиш?
— Изписвам се. Но не се тревожи, не е против медицинското мнение, тъй като вече съм си направо лекар. А сега бих искал да остана сам, ако нямаш нищо против. Освен ако не искаш да видиш как си свалям катетъра.
— По-добре да повикам Джейн.
Елена се отправи към вратата, но той каза:
— Имате повече пациенти, отколкото можете да поемете, така че по всяка вероятност това легло ви трябва. Жизнените ми показатели са стабилни, вече се оправям, което означава, че някоя от Избраниците несъмнено е дошла и ми е дала от кръвта си. Сигурен съм, че имаш по-важни неща за вършене от това да се опитваш да ме убедиш да остана или да безпокоиш Джейн, когато тя трябва да бъде с по-важните пациенти.
Като по поръчка, Мани подаде глава в стаята.
— Хей! Я гледай, ти си станал. Слушай, Елена, имам нужда от теб. Веднага.
Ви й отправи поглед, чието значение не можеше да бъде сбъркано: Какво ти казах? Когато тя изруга и тръгна, разбра, че е приела неопровержимата му логика.
Изваждането на катетъра определено не беше най-приятното изживяване. Пенисът му не беше използван кой знае колко напоследък и не беше във възторг от проявеното неуважение, когато той най-сетне го докосна отново.
Ви се изправи и стиснал двете половини на болничната нощница на гърба си, излезе от стаята.
Всички копелета бяха в коридора и до едно бяха ранени. Не видя никой от братята, но усети миризмата на кръвта им и се досети, че бяха отишли в имението, за да се възстановят.
Или поне онези, които не бяха в болничните легла.
Джейн не се виждаше никъде.
Пое по коридора, като кимаше на копелетата и стискаше подадените му ръце; битката, в която бяха участвали заедно, ги беше обединила повече, отколкото биха могли да го направят която и да било клетва или преклонено коляно.
Интересно, помисли си Ви, така се кове стомана. Вземаш желязо, подлагаш го на огромна горещина и прочистваш всички примеси, докато не остане единствено чиста, непримесена коравина.
След като бяха елиминирали ненужния конфликт и се бяха обединили против врага, двете групи бяха способни на много повече, отколкото биха могли да постигнат поотделно.
Докато вървеше, му се стори, че чува гласа на Джейн зад себе си. И действително го чу — говореше с Мани, обменяха информация.
За миг Ви си помисли, че ще го забележи да си отива и ще го догони. Но тя не го стори.
И отново, помисли си, докато куцукаше към офиса, отправяйки се самичък към тунела, изобщо не беше учуден.
67
— Събуди се, обич моя.
При звука на дълбокия глас, достигнал до нея, Лейла отвори очи и се изпъна в стола, при което се озова лице в лице с Кор.
— Жив си! — възкликна, а после видя всички жици и системи, които бяха изключени и висяха от него. — Защо не си в леглото…
— Шшт — каза той. — Ела.
— Какво?
— Тръгваме си.
— Ка…
Кор кимна и се изправи. Беше покрит с превръзки, все още носеше болнична нощница и беше блед като призрак, ала един поглед в очите му й бе достатъчен, за да разбере, че няма да се вслуша в нищо, което би могла да му каже.
Наистина си тръгваха.
— Къде отиваме? — попита го, докато се надигаше от стола.
— В онова ранчо. Колата ни чака.
— Не е ли по-добре да останеш тук, където има лекари…
— Просто искам да бъда насаме с теб. Ти си всичко, от което имам нужда.
Докато той я съзерцаваше, Лейла почувства как по тялото й се разлива безкрайна любов.
— Не мога да повярвам, че си жив.
— Заради теб е. По толкова много причини.
За миг споменът за това как двамата с Тор се опитват да го спасят, я остави без думи. Не й отне обаче способността да улови своя мъж под ръка, за да го подкрепи, и да се отправи към вратата.