Коридорът беше празен, единственото свидетелство за всички ранени беше догенът с четка и кофа, който миеше кървавите петна от пода.
— Къде са войниците ти? — попита го, докато вървяха към паркинга. — Колко дълго спах?
— Часове, обич моя. А те до един бяха излекувани и изписани. До утрото остава около половин час.
— Ще се оправят ли?
— Да. До един. Както и всички братя. Медицинският екип тук е невероятен.
— О, слава на Ла… — Лейла не довърши. — Слава богу. Слава на съдбата.
Едва тогава забеляза фигурата, застанала в края на коридора, а когато дойдоха по-близо, видя, че е Тор.
Когато най-сетне спряха пред него, двамата мъже се взряха един в друг. И именно тогава Лейла наистина видя приликата помежду им. Същият ръст, същата фигура, същата челюст и тези очи…
— Благодаря ти, че спаси живота ми в онази уличка — каза Тор дрезгаво.
— А аз ти благодаря, че спаси моя на операционната — отвърна Кор.
Двамата се усмихнаха за миг, а после отново станаха сериозни.
И именно тогава Лейла усети как по тялото й пробягва тръпка, която се усили, когато Кор се освободи от ръката й и пристъпи към брата.
Докато двамата мъже се прегръщаха, тя с ужас осъзна, че това бе краят. Това щеше да бъде последният й ден с Кор. Ето защо беше толкова твърдо решен да си тръгне от клиниката и защо Тор му помагаше.
Както и защо братът я погледна с такова съчувствие, когато двамата се пуснаха.
Отвори им вратата и се дръпна настрани.
Никой не продума, докато тя и Кор отиваха към мерцедеса на Фриц. Дори икономът беше мрачен, когато слезе, за да им отвори вратата.
Лейла се пъхна първа и се плъзна по седалката. Кор я последва и Фриц затвори след него.
Кор свали затъмненото стъкло на прозореца до себе си и помаха с десница, докато колата палеше, и Тор отвърна на жеста му, сбогуването им беше така неотменимо, като мастилото в един от томовете с животоописания в Светилището.
Не е нужно да бъде така, изкрещя тя в главата си. Можем да оправим всичко. Има начин…
Знаеше обаче, че води битка, изгубена още преди няколко нощи, когато Кор бе дал на Рот клетвата си заедно с обещанието да се завърне в Древната страна. Свела очи към ръцете си, тъй като не смееше да го погледне в лицето, тя прошепна:
— Чух, че си бил много храбър.
— Не чак толкова.
— Тор го каза.
— Прекалено е великодушен. Воините ми обаче се биха достойно и без тях Братството щеше да бъде изгубено. В това съм сигурен.
Лейла кимна и прехапа устни.
— Обич моя — прошепна Кор, — недей да криеш очите си от мен.
— Погледна ли те, ще рухна.
— Тогава позволи ми да бъда силен вместо теб, когато имаш чувството, че ти не си. Ела.
Въпреки нараняванията си, той я взе в скута си и обви ръце около нея. Миг по-късно я целуваше по ключицата. По шията, по устните…
Вече познатата горещина се надигна в нея и когато той я повдигна и я намести над хълбоците си, тя разтвори бедра, за да го обкрачи, благодарна, че преградата между тях и шофьора беше вдигната.
Размърдвайки се неловко, тя смъкна клина си и отмести бикините си настрани, докато той вдигаше болничната си нощница нагоре.
— Ще бъда внимателна — рече Лейла, когато видя гримасата му на болка.
— Няма да усетя нищо друго, освен теб — простена, докато отмяташе глава назад, затворил очи. — О, обич моя, ти ме правиш цял.
С болезнена нежност ръцете му се плъзнаха под блузата й и уловиха гърдите й в шепи, а тя откри ритъма си върху него, обвила ръце около облегалката за глава, впила устни в неговите.
Докато колата ту спираше, ту тръгваше, преминавайки през системата от порти на имението, сладостен, тъжен оргазъм се разля по тялото й, понасяйки сърцето й със себе си.
Струваше й се, че краят им бе настъпил в самото им начало.
68
На следващата вечер, докато се изкачваше от мазето на ранчото, Лейла имаше чувството, че с всяко стъпало остарява със сто години. Кор вече стоеше до печката и приготвяше яйца, бекон и отново цял хляб печени филийки.
Погледна я и от начина, по който очите му се плъзнаха по все още влажната й коса и дънките и пуловера, които бе намерила в дрешника и бе облякла, Лейла разбра, че се опитва да запомни и най-малката подробност.
— Ще ми се да носех бална рокля — каза дрезгаво.
— Защо? Изглеждаш невероятно.
Лейла повдигна ръба на пуловера и прочете написаното върху него. ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ НЮ ЙОРК.
— Доста неугледно.