Кор поклати бавно глава.
— Не забелязвам дрехите ти, никога не го правя и една скъпа рокля не би променила нищо. Не виждам мокра коса, а усещам кичурите й между пръстите си. Не виждам бледи бузи, а усещам вкуса на устните ти върху моите. Ти изпълваш всичките ми сетива наведнъж, обич моя. Ти си много повече от всяко едно нещо у теб поотделно.
Лейла примига, за да пропъди сълзите, и отиде до кухненския шкаф. Опитвайки се да не рухне, попита:
— Ще имаме ли нужда от чинии и вилици, и ножове?
Оказа се, че нямаха нужда от нищо от това.
След като Кор приготви храната, те я подредиха върху масата, където тя си остана да изстива недокосната. Разбра, че времето им наистина свършва, когато той започна да поглежда непрекъснато към часовника.
А после всичко свърши.
— Трябва да вървя — заяви дрезгаво.
Очите им се срещнаха и той се пресегна над масата и улови ръката й. Погледът му беше светнал, защото и той бе също толкова емоционален, тъмносините му очи бяха грейнали от скръб и обич.
— Искам да запомниш нещо — прошепна.
Лейла подсмръкна и се опита да бъде силна като него.
— Какво?
Той заговори на Древния език:
— Където и да отидеш, никога няма да бъдеш далече от мен. Където и да спиш, ще бъдеш до мен. Каквото и да ям, ще го споделям с теб, и когато сънувам, отново ще бъдем заедно. Обич моя, ти никога няма да си отидеш от мен и аз никога няма да имам друга. До нощта, в която умра.
На върха на езика й бе да му каже, че това е невъзможно. Ала сякаш прочел мислите й — както обикновено — той просто поклати глава.
— Как бих могъл да бъда с друга, освен с теб?
Лейла се изправи, разтреперано, непохватно, и когато отиде при него, той разтвори колене, та тя да застане между тях.
Когато се наведе, за да го целуне за последен път, сълзите й покапаха по бузите му.
— Обичам…
Не можа да изрече последната дума. Гърлото й се беше свило.
Ръцете на Кор се плъзнаха нагоре по тялото й, докато не уловиха лицето й в шепи.
— Всичко си струваше.
— Какво? — попита тя задавено.
— Всичко, дошло преди този момент, когато съм обичан от теб. Въпреки че трябва да се разделим, мога да заявя с цялото си сърце, че онова, което изпитвам към теб, направи всичко да си струва.
А след това, с една последна целувка, си отиде.
69
Час по-късно Лейла отиде в имението на Братството.
Чувстваше се прекалено лека на краката си, сякаш бе изпразнена от жизнените си органи, и предполагаше, че действително е така. От нея не бе останало кой знае какво.
Интересно бе да открие себе си и да се изгуби за толкова кратко време. И все пак, докато изкачваше каменните стъпала на имението, знаеше, че това е просто скръбта. Или поне се надяваше да е.
Ами ако щеше да се чувства по този начин до края на живота си? Здравата беше загазила.
Отвори вратата, доближи лице до камерата и зачака някой да й отвори. Строго погледнато, тази нощ децата трябваше да са с Куин, ала той все още беше на легло в клиниката, така че към пет часа следобед Бет й беше казала, че може да ги вземе, ако иска.
Сякаш би отказала.
Беше научила, че Кормия бе върнала Рамп и Лирика от Светилището преди два часа, така че те бяха на горния етаж. Надявали се бяха Куин да се възстановява по-бързо, но очевидно не беше така.
Не беше попитала какви са нараняванията му. Това не я засягаше и тази мисъл я натъжаваше. Но нима имаше избор?
— Добър вечер, Избранице.
При звука на жизнерадостния поздрав на Фриц Лейла осъзна, че дори не бе забелязала, че е отворил вратата.
— Здравей, Фриц. Как си?
— Много добре. Толкова се радвам, че всички са добре.
— Да — отвърна тя сковано. — Аз също.
— Мога ли да сторя нещо за вас?
Би могъл да обърнеш самолета, който отнася любовта на живота ми, и да ми го върнеш. Да направиш така, че да остане с мен. Да…
Тя се прокашля.
— Не, благодаря ти. Просто ще се кача, за да взема малките.
Икономът се поклони ниско и Лейла се отправи бавно към голямото стълбище. Докато вдигаше крак над първото стъпало, си спомни как изкачва стъпалата на мазето в онази очарователна малка къщурка и се зачуди дали това бе новият жребий в живота й.
Да рони сълзи всеки път щом поеме по стълби. И все пак успя да продължи напред.
Няма какво друго да направиш дори когато сърцето ти се пръска. Прескъпи Съдби, нямаше представа с какво ще изпълва нощите, когато Лирика и Рамп не бяха при нея, ала щеше да се наложи да измисли нещо. Така както стояха нещата сега, бе много вероятно да бъде смазана от скръбта по Кор…