Един мъж се показа на върха на стълбището и тя спря по средата. Блей.
Вдигна отбранително ръце и заяви:
— Позволено ми е да ги взема. Бет каза така. Не съм тук без позволение.
Струваше й се, че бе минала цяла вечност, откакто го бе виждала, и ненавиждаше тази дистанция между тях, макар да беше необходима. Но как иначе да продължат? И, о, господи, ами ако откажеше да й даде малките? Ами ако Куин беше чул, че са й обещали извънредна нощ, и го беше забранил дори от болничното легло?
Тази вечер, повече откогато и да било, тя се нуждаеше от напомняне за причината да продължи напред…
Преди Блей да успее да каже каквото и да било, входният звънец оповести нечие пристигане. Лейла обаче не му обърна внимание. Защо да го прави? Нали вече не живееше тук…
Обърна се рязко. И примига срещу невъзможното.
Откъм вестибюла идваше Куин… с Кор до себе си.
Лейла примига отново и потърка очи, мозъкът й беше неспособен да осмисли онова, което виждаше. Несъмнено Куин, от всички хора, не можеше… не би…
Почакай, защо нейният мъж не беше в самолета?
Кор вдигна очи към нея и направи крачка напред… и още една. Не виждаше нищо друго освен нея, изобилието от цвят и великолепието на фоайето като че не означаваха нищо за него.
Майната му на това защо и как, помисли си Лейла и се втурна към него, решавайки, че ако беше плод на въображението й, най-добре бе да го научи още сега. А ако се проснеше по лице върху мозаечния под? Нямаше да я заболи повече, отколкото я болеше в този миг.
— Обич моя — каза Кор, докато я вземаше в прегръдките си и я вдигаше във въздуха.
Избухвайки в сълзи от недоумение и колеблива радост, Лейла погледна през рамо.
Разноцветните очи на Куин бяха приковани в тях. А после се вдигнаха към Блей на върха на стълбището и по лицето му се разля усмивка.
Лейла се освободи от прегръдката на Кор и се приближи към бащата на своите малки. Прокашля се и избърса лицето си.
— Куин…
— Съжалявам — каза той дрезгаво. — Наистина съжалявам.
Единственото, на което Лейла беше способна, бе да се взира изумено в него.
Куин хвърли още един бърз поглед към Блей и си пое дълбоко дъх.
— Виж, сторила си най-доброто, което си могла, а ситуацията беше трудна за всички. Съжалявам, че реагирах по този начин, беше недопустимо. Просто обичам децата ни и мисълта, че може да са били в опасност, ме ужаси до умопомрачение. Знам, че прошката ти не може да дойде веднага, и…
Лейла се хвърли към бащата на своите малки и обви ръце около врата му, прегръщайки го толкова силно, че не бе в състояние да диша, а подозираше, че и той също.
— И аз съжалявам, господи, Куин, толкова съжалявам…
Несвързаните, облени в сълзи извинения са най-хубавите, особено когато са приети с отворени сърца и от двете страни.
Когато двамата най-сетне се пуснаха, Лейла се пъхна под ръката на Кор, а Куин му протегна десница.
— Както ти казах и в колата на път за насам, не че ви трябва или я искате, но имате моята благословия. Безусловно.
Кор се усмихна и стисна десницата му.
— Подкрепата ти е чест за мен, а тази нощ повече от всяка друга.
— Страхотно. Това е наистина страхотно. — Куин се приведе към Лейла. — Оказва се, че не бил толкова лош. Кой да предположи?
Лейла се разсмя, а той потупа нейния мъж по рамото.
— Хайде, време е да се запознаеш с децата. И да видим къде ще те настаним.
Светът отново се завъртя около Лейла.
— Почакай, какво… — попита, местейки поглед между двамата.
— Ако ще се обвързвате, както си му е редът — братът вдигна показалец, — а нека ти кажа, че аз съм старомоден мъж и искам майката на децата ми да бъде обвързана както трябва, той ще трябва да живее тук.
В този миг входният звънец се обади отново и Фриц, който попиваше очите си с бяла кърпичка, забърза към вратата.
Оказа се Тор (което не бе особена изненада)… а после всички копелета пристъпиха във фоайето. До последното.
Лейла погледна смаяно към Кор и Куин.
— И те ли ще живеят тук?
— Ами те вървят заедно — отвърна Куин с усмивка. — Освен това чувам, че никакви ги нямало в билярда, което си е бонус. Донесете си нещата, момчета. Това е Фриц. Ще го обикнете, особено когато започне да ви глади чорапите.
Напълно замаяна, Лейла гледаше как бойците надомъкнаха най-различни сакове. А после тя бе съпроводена по стълбите от двама, от тримата най-важни мъже в живота й.
Третият, Блей, й се усмихна и я прегърна силно, след което всички заедно поеха покрай кабинета на Рот към коридора със статуите. Което я накара да попита:
— И Рот е съгласен с това?