Каза си също така, че не неговата мамен си беше тръгнала току-що, след като го беше лъгала през всичкото това време. Не, това бе просто обикновена бавачка.
Нетърпимо бе да мисли за нея другояче.
12
Струваше му се правилно, че бе принуден да гледа братята през железни пречки… не че изобщо искаше да ги вижда. Но, да, това да бъде разделен от останалите от прастара, непревземаема преграда му се струваше най-добрият ход на бездействие.
Не беше в кондиция за каквато и да било компания. А очевидно и те не бяха във възторг от него.
Докато седеше на голия каменен под, облегнал гръб на полица със здрави урни, Куин гледаше как братята крачат напред-назад от другата страна на всичкото това желязо, ръмжейки и бутайки се един в друг, докато му викаха. Добрата новина (ако изобщо можеше да се нарече така) бе, че звукът на цялата драма беше намален до краен предел, трик на Вселената или пък резултат от падналото му кръвно налягане.
Толкова по-добре. И така го биваше достатъчно добре в псувните. Нямаше нищо, на което и най-изобретателният от тях да е в състояние да го научи в това отношение.
А като се имаше предвид, че ругатните им до една бяха насочени към него, какъв смисъл имаше? Той и така се ругаеше сам.
Отпусна глава и затвори очи. Лоша идея. Тялото го болеше и сега, когато нищо не отвличаше вниманието му, болката придоби титанични размери. Трябва да си беше счупил нещо. Може би имаше разкъсване на черния дроб или бъбрека…
Усетил как му се повдига, той отвори очи и погледна в обратната посока на съдниците си насреща. На това му се казваше да овършееш мястото. Смачканата носилка, изпотрошеното медицинско оборудване, счупените урни и мазните черни сърца по каменния под… Беше, сякаш през пещерата беше преминал ураган.
Второто място, което беше направил на нищо. Ако броим това, че беше стрелял в спалнята на Лейла.
Макар че за бъркотията тук съжаляваше.
А за другата? Е, да, съжаляваше и за нея… но нямаше да отстъпи от твърдата си линия на поведение, когато ставаше дума за нея и децата.
Простена и протегна първо единия, а после и другия си крак. По кожения му панталон имаше кръв. Както и по ботушите. По кокалчетата и на двете му ръце. Вероятно щеше да се нуждае от медицински грижи, не че го искаше…
Рязко възцарило се мълчание привлече вниманието му и той погледна към портата. О, страхотно. Просто фантастично.
Кралят стоеше от другата страна, въплъщение на пъклена ярост в кожен панталон. И очевидно искаше да си поприказва с него очи в очи, Вишъс се беше приближил и тъкмо пъхаше ключа в ключалката. Механизмът изтрака и портата се отвори.
Рот бе единственият, който влезе, а после двамата бяха заключени заедно. Дали беше, за да не могат останалите братя да му се нахвърлят? Или за да не може той да избяга от онова, което кралят му беше намислил?
Когато Рот пристъпи по-близо и спря, Куин сведе очи пред погледа му, макар кралят да беше сляп.
— Това ли е моментът, когато ще ме изхвърлиш от Братството?
Мамка му, ама ботушите му бяха огромни, помисли си смътно. Както бяха на нивото на очите му, те приличаха на два джипа.
— Започва да ми писва да се срещам с теб по този начин — изплющя гласът на Рот.
— И на мен.
— Искаш ли да ми кажеш какво се случи?
— Не особено.
— Нека перифразирам, копеле. Ще ми кажеш какво се случи или ще те държа заключен тук, докато не станеш кожа и кости.
— Нали знаеш, че тези модерни диети никога не действат в дългосрочен план.
— Действат, ако добавиш малко олово към тях.
Куин измери с поглед кобура под огромната лява ръка на Рот. Въпреки че кралят беше сляп, дори най-големият идиот би се обзаложил, че без проблем може да уцели каквото си поиска, използвайки единствено слуха си.
— Слушай какво ще ти кажа — рече Рот. — Ще ти помогна. Можеш да пропуснеш обяснението защо реши, че е добра идея да дойдеш тук и да нападнеш мой пленник без разрешение. Това уравнение и сам мога да си го реша. Защо вместо това не ми кажеш как успя да се заключиш вътре?
Куин потърка лице, но само за миг. От движението стомахът му още повече се разбунтува… и я виж ти, болеше го и главата. Може би беше получил сътресение?
Две на цената на едно.
Прокашля се.
— Когато Фюри си тръгна, ми остави ключа, за да заключа отвътре. Така и направих.
Което беше новата процедура. След като плениха Кор, в началото заключваха онзи, който го пазеше, отвън, ала с течение на времето бяха променили тази процедура по практически съображения, с оглед на всичките смени, медицински прегледи и даване на лекарства. И, да, може и да се бяха поотпуснали след цял месец, в който копелето просто си лежеше там като някакво калпаво произведение на модерното изкуство.