— По-добре извади пистолета си.
— Защо?
Лейла погледна през рамо към Вишъс. Застанал до прага на стаята й, братът изглеждаше като зло предзнаменование. Каквото и беше.
— Ако искаш да ги оставя, ще трябва да ме изпратиш в Небитието.
Нищо чудно, че Рот беше наредил на Вишъс да я отведе. Ви беше като айсберг — студен, неподатлив, непоклатим от всяка цел, която си набележеше. Останалите мъже в имението, особено онези, които имаха малки, или пък Фюри, в ролята си на Примейл, или Тор, който беше изгубил своята шелан и малкото си, всеки от тях би могло да бъде убеден да промени намеренията си и да я остави да вземе сина и дъщеря си със себе си.
Но не и Вишъс.
А в нейния случай, вероятно не и Тор. Той искаше да убие мъжа, с когото Лейла беше предала Братството.
Тя погледна пистолета под мишницата на Ви.
— Е?
Вишъс поклати глава.
— Няма да се наложи. Да вървим.
Лейла се обърна към малките си.
— Куин уби ли го? Кор мъртъв ли е?
— Фриц е отвън. Чака ни доста път с колата. Тръгваме още сега.
— Сякаш съм багаж, който трябва да бъде транспортиран. — Нямаше сълзи за нея; ужасът на случващото се бе толкова голям, че се бе вцепенила до мозъка на костите си. — Кор мъртъв ли е?
Когато проговори отново, Вишъс беше до нея и гласът му, разнесъл се до тила й, накара косъмчетата на врата й да настръхнат.
— Да бъдем логични…
Лейла се обърна рязко и присви очи.
— Да не си посмял да го направиш да изглежда така, сякаш съм някаква истеричка, защото не искам да ги изоставя.
— В такъв случай недей да забравяш в какво положение се намираш. — Ви поглади козята си брадичка с облечената в ръкавица ръка. — Може да останеш с много по-малко и дори никакви права, макар да си ги родила. Но ако дойдеш с мен сега, ти гарантирам — гарантирам ти, — че те ще бъдат отново с теб много скоро, навярно дори още по залез-слънце утре.
Лейла обви ръце около тялото си.
— Нямаш такава власт.
Едната му вежда, онази, до която беше татуировката, подскочи.
— Аз може и да нямам, но те имат.
Когато Ви отстъпи настрани и махна към вратата, Лейла запуши устата си с ръка. Една по една жените от къщата прекрачиха прага и даже с Вишъс за сравнение, те бяха свирепа група, докато образуваха полукръг около нея. Дори Есен беше с тях.
Гласът на Бет, кралицата, когато заговори, беше тих — очевидно за да не обезпокои малките.
— Ще си поприказвам с Рот. Веднага щом се върне от тренировъчния център. Ще оправим положението. Изобщо не ме е грижа какво се е случило между теб и Кор. Като майка на майка ти казвам, че ме интересувате единствено ти и малките. И съпругът ми ще види моята гледна точка. Вярвай ми.
Лейла направо се хвърли в прегръдките на кралицата и докато Бет я притискаше до гърдите си, Бела се приближи и я помилва по косата.
— Ще се грижим за тях, докато те няма — каза жената на Зи. — Всички ние. Няма да останат сами нито за миг, така че опитай да не се тревожиш.
Кормия също пристъпи напред; светлозелените очи на другата Избраница бяха пълни със сълзи.
— Ще остана тук, в стаята, през целия ден. — Тя махна към леглото. — Няма да се отделя от тях.
Елена, шелан на Рев, кимна.
— Като медицинска сестра съм се грижила за стотици деца. Познавам бебетата като петте си пръста. Нищо няма да им се случи, обещавам.
Останалите замърмориха в знак на съгласие и една от тях й подаде носна кърпичка. И именно така Лейла осъзна, че отново плаче.
Откъсна се от Бет, мъчейки се да удържи хлиповете си толкова тихи, колкото можеше. Искаше да каже нещо, да изрази страха и благодарността си…
Кралицата сложи ръце върху раменете й.
— Няма да ти отнемат родителските права. Просто няма да го бъде. И знам точно къде отиваш. Мястото е сигурно, напълно обезопасено. Ви се погрижи да инсталира охранителната система, а аз лично го обзаведох, след като Братството го купи преди година.
— Там е наистина сигурно — заяви Вишъс. — Като банков трезор. А аз ще прекарам деня с теб като твой шибан съквартирант.
— Значи, съм под стража? — намръщи се Лейла. — Затворничка ли съм?
Братът просто сви рамене.
— Под защита си. Това е всичко.
Друг път беше всичко, помисли си Лейла. Само че нямаше какво да направи. В тази ситуация тя беше абсолютно безсилна, но прекрасно разбираше причините.
Отиде при Лирика и Рамп; сълзите се стичаха по лицето й по-бързо, отколкото смогваше да ги избърше с подгизналата кърпичка. Това, че всички жени в къщата бяха дошли, за да я подкрепят, бе разтопило ледената буца, в която се бе превърнало сърцето й, и ето че емоциите й отново бяха оголени и кървящи.