— Толкова грешиш. Просто бях ядосан на Лейла. То нямаше нищо общо с теб.
— Думите ти имаха всичко общо с мен… И слушай, не е като да не разбирам. Ти си биологичният баща на тези деца. Това е нещо, което никой не може да ти отнеме или да промени. То е свещено, реалност, определена в мига, в който Лейла е забременяла от теб. И ето защо да очакваш Рот да се преструва, че Лейла не трябва да бъде част от живота им, е пълна глупост. Тя е в кръвта им, също като теб. И, да, допуснала е сериозна грешка, докато е била бременна, но децата се родиха невредими, а тя не ги е оставяла нито за миг, откакто се родиха. Много добре знаеш, че живее за тях, не за нищо и никой друг, и това включва и Кор. Ако й отнемеш правата? Просто ще бъдеш жесток само защото ти е изкарала акъла и искаш да й дадеш урок и да я накараш да страда. А това не е достатъчно добра причина да я отстраниш от живота на Лирика и Рамп.
— Срещала се е с врага, Блей.
— А той не я е наранил. Нито пък децата ти. — Блей изруга. — Но това не ме засяга.
— Ще престанеш ли да ми го повтаряш?!
— Не го казвам, за да те ядосам. — Изведнъж очите му овлажняха. — Казвам го, защото това е моята нова реалност и се опитвам да свикна с нея. — Ненавиждаше дрезгавината в гласа си най-вече защото Куин го познаваше твърде добре, за да не я забележи. И като стана дума… — Слушай, трябва да затварям…
— Блей. Престани. Нека дойда да те видя…
— Моля те, недей.
— Какво се случва? — Гласът на Куин стана напрегнат. — Блей. Какво смяташ да правиш?
Блей се облегна в работния стол на баща си, затвори очи… и образът на Лирика, сгушена до гърдите му, беше като меч, пронизал сърцето му. Господи, тя сякаш беше пред него, толкова ясно я виждаше: големите й красиви очи, които все още не си бяха избрали цвят, розовите й бузки, фината руса косичка.
Спомняше си как й се усмихва, сърцето му беше така изпълнено с любов, че тялото му сякаш беше великолепен балон, надут до краен предел, но който никога не можеше да се спука.
Всичко му се струваше много по-постоянно, откакто се бяха появили децата, сякаш двамата с Куин, които и така сякаш бяха споени с бетон, бяха добавили стоманени въжета около себе си и ги бяха опънали здраво.
Не беше сигурен кое бе по-лошо: да изгуби мястото си в живота на малките или вече да не изпитва тази сигурност.
— Трябва да затварям — каза рязко.
— Блей, престани…
Върна слушалката на мястото й, без да я тресне. Не вдигна телефона и не го запрати срещу полицата с грижливо подредени книги за икономика и счетоводство.
Не беше ядосан.
Да се ядосваш на истината, е глупаво. По-добре е да посветиш времето си на това да свикнеш с нея. Много по-логично е, дори ако от това очите ти се изпълват със сълзи.
14
— Сериозно. Просто ще си взема душ и отново ще се взирам през прозореца. Това е.
Когато Вишъс не каза нищо, Лейла се обърна в стола, на който седеше през последния час. Вишъс също не беше мръднал през цялото време — стоеше облегнат на гранитния плот до печката и пушеше. Къщата, където бяха прекарали деня, беше прекрасно ранчо, достатъчно малко, за да е уютно, но и достатъчно просторно за едно неголямо семейство. Всичко беше издържано в бледосиви нюанси, с грижливо подбрани лютиченожълти и весели сини акценти — така че, вместо да е мрачно, мястото имаше светло, просторно и модерно излъчване.
При други обстоятелства Лейла сигурно би се влюбила в къщата. Сега тя й се струваше като затвор.
— Хайде де, Вишъс. Наистина ли очакваш, че ще се появя на входа на имението и ще поискам да ме пуснат да вляза? Не е като да имам ключ или нещо такова. — Той продължаваше да мълчи и тя извъртя очи. — О, разбирам, тревожиш се, че си търся нова възможност да ядосам краля ни. Защото виждаш колко добър беше резултатът първия път.
Вишъс премести тежестта си от единия крак на другия. Облечен в кожен панталон, впит потник и около двайсет и пет кила пистолети и ножове, той беше като призрак, намиращ се на погрешното място в тази излязла сякаш от книжка с картинки къща. Или пък на правилното място. От предишната нощ той определено беше предвестник единствено на зло, а като съквартирант беше, общо взето, толкова весел, колкото и настроението й в момента.
Лейла кимна към мобилния телефон в облечената му в черна ръкавица ръка.