Вишъс не отговори. Просто се извисяваше над нея, а ледените му очи проследяваха всяко потрепване на тялото й, дори самото й дишане.
Беше като да си на сцената пред сто милиона души. Докато светлината на прожекторите изгаря ретините ти.
Точно това, за което беше в настроение.
— Не мислиш, че Кор би искал да знае къде си?
Въпросът беше зададен с толкова безизразен глас, че беше невъзможно да предположи дали е истински, или реторичен.
И в двата случая Лейла знаеше отговора.
— Не. За нищо на света.
Отново се обърна и се загледа в мрака отвън. Сърцето й думкаше в гърдите, но беше твърдо решена да го задържи за себе си.
— Все още го обичаш — рече Ви сдържано. — Нали?
— Какво значение има?
Вишъс запали поредната ръчно свита цигара и закрачи напред-назад — от котлоните, където стоеше допреди малко, до вратата към мазето. Най-сетне отново дойде до масата, където седеше Лейла.
— Не съм сигурен колко знаеш за Джейн и мен — каза с тих глас, — ала веднъж бях принуден да изтрия спомените й за мен. Обстоятелствата не са важни, а съдбата беше намислила друго за нас, слава богу, но знам какво е да не можеш да бъдеш с онзи, когото обичаш. Знам също какво е, когато нищо във връзката ви няма смисъл за никого, освен за вас двамата. Така де, влюбих се в човек, а после тя умря. Така че сега съм влюбен в призрак, в буквалния смисъл на думата. Знам, че по отношение на Кор би избрала друг път, стига да можеше.
Лейла вдигна широко отворени очи към брата. От всички неща, които Вишъс би могъл да каже, по-малко би се изненадала, ако й беше съобщил, че възнамерява да купи акции в „Епъл“.
— Чакай… какво? — избъбри.
— Понякога в сърдечните истории няма никакъв смисъл. А в крайна сметка Кор не те нарани. Откога се виждаш с него, а той не е сторил нищо лошо нито на теб, нито на малките. Не ме разбирай погрешно, мразя копелето, а ти си се срещала с врага. Обаче, дяволите да го вземат, определено не се е държал като такъв, поне не и по отношение на теб. А и никога не ни нападна. През цялото това време е знаел къде се намираме, ала шайката копелета никога не са стъпили в земите ни. Не казвам, че искам да седна на по чашка с кучия син или че ти не постъпи погрешно. Но хубавото на това да си логичен е, че можеш да съдиш и миналото, и настоящето с яснота… а аз съм страшно логичен.
Очите на Лейла започнаха да се пълнят със сълзи, а после тя прошепна с пресеклив глас:
— През цялото време се мразех. Само че… го обичах. И се боя, че винаги ще го обичам.
Диамантените очи на Вишъс се наведоха надолу. А после той се протегна и взе чашата, която беше използвал като пепелник. Тръсна ръчно свитата си цигара в нея и сви рамене.
— Не избираме в кого се влюбваме и да се мъчиш да се разубедиш от чувствата си, е обречено на провал. Не си сгрешила с това, че го обичаш. За тази част никой не може да те вини, защото то е каквото е, а ти си страдала достатъчно. Освен това, както казах, той не те е наранил, нали така? Така че у него все трябва да има и нещо, което не е зло.
— Погледнах в очите му. — Лейла подсмръкна и избърса бузи с опакото на ръцете си. — Видях истината в тях и тя е, че той никога няма да нарани нито мен, нито онези, които обичам. А защо връзката ни приключи? Той не искаше да ме обича повече, отколкото аз исках да обичам него.
Готова бе да говори още, жадна за неочакваното облекчение, идващо от факта, че някой я разбира. Ала изведнъж съчувствието на Ви се изпари и непроницаемата маска, която носеше обикновено, отново се появи върху лицето му, вратата към всякакво обсъждане беше затръшната така, сякаш никога не беше отваряна.
— Ето. — Той остави мобилния си телефон на масата. — Паролата е десет десет. Не знам колко дълго ще му трябва на Рот, за да изготви графика на посещенията ти, но вероятно ще останеш тук известно време. Обади ми се, ако имаш нужда от нас. Вторият ми номер е въведен като Ви две в списъка с контакти.
Лейла посегна и взе апарата. Все още беше топъл от допира му.
— Благодаря ти — каза меко. — И не само за това.
— Все тая — измърмори Ви. — Интересно как проклятията идват в най-различни форми. Майка ми беше страшно изобретателна в това отношение.
Куин отиваше от клиниката в тренировъчния център на имението. Приличаше на пиян: походката му беше нестабилна, главата му се въртеше, стомахът му се бунтуваше, а шевовете го боляха толкова силно, че от време на време спираше, за да повдигне болничната си нощница и да провери дали вътрешностите му не се бяха изсипали.