Единственото, което искаше, бе невъзпрепятстван път до стаята на близнаците, без загрижени погледи от догените, без опити за конфронтация от страна на братята и без никой да се мъчи да го нахрани. И моля те, господи, никакъв Ласитър.
Когато излезе изпод стълбището, поспря, преди да пристъпи във фоайето, и се заслуша. Първото хранене тъкмо бе приключило — прислугата раздигаше масата в трапезарията и мекият им говор и тихото потракване на прибори долитаха като шепот през отворения свод.
Нищо откъм билярдната.
Никой на застланите с червен килим стълби…
Като по отвратителна поръчка точно в този миг в средата на огромното великолепно помещение се появи странно езерце от светлина, сякаш някой беше издълбал дупка в тавана и обедното слънце нахлуваше през покрива.
За частица от секундата единствената мисъл в главата на Куин беше слава богу. Ето че човешкото второ пришествие беше настъпило, тъкмо навреме за да сложи край на всичките му страдания. И действително, насред снопа светлина наистина се появи фигура. Ала това не беше Спасителят, на когото Бъч се молеше през цялото време.
Не беше и Дядо Коледа с големия търбух и кончета с рога или каквото там бяха… което, като се имаше предвид, че беше декември, бе напълно възможно.
Не, това беше Великият безсмъртен провокатор Ласитър, падналият ангел, материализирал се насред ярката светлина без източник, която изчезна в мига, в който той прие очертанията си, сякаш тя го бе пренесла тук от мястото, където се беше намирал преди това.
Е, добре, дрехите му бяха странни. И не по обичайния за него начин — със зеброви райета и шалове от пера. Този път носеше фланелена риза, вързана около кръста. Сини дънки, които сигурно щяха да се разпаднат на съставните си части при следващото пране. И тениска на „Нирвана“ от концерта в „Сейнт Андрюс Хол“ в Детройт на 11.10.1991 година.
Музиката също не беше от обичайния му стил. Ласитър си падаше по Фети Уоп, когато не припадаше по Мидлър.
Добрата новина? Отиде право в билярдната, без да се усети, че Куин стои в основата на стълбището, полугол и на път да повърне.
Ето че все пак имаше милост на света.
Само дето сега беше наред изкачването до втория етаж. То включваше подпиране на перилата и цял куп скърцане със зъби, но след няколко месеца, ако не и години на катерене, Куин се справи. На върха с облекчение видя, че кабинетът на Рот е затворен. За сметка на това, което го зарадва много по-малко, чу, че иззад затворената врата долитаха цял куп гласове.
Можеше да се досети каква бе темата.
Продължи по коридора със статуите и отиде до спалнята, която Лейла беше обитавала. Установи, че му се иска да почука, въпреки че вътре се намираха неговите деца. Стегна се, улови дръжката на вратата и я завъртя толкова силно, че китката му замалко да се откъсне от ръката.
Отвори и се закова на място.
Бет беше с гръб към него и тъкмо се навеждаше над кошчето на Лирика, за да я остави в топлия пашкул, шепнейки й гальовни думи.
Когато усети присъствието му, както можеше да се очаква, тя скръсти ръце на гърдите си и го измери с поглед така, сякаш беше враг.
— Благодаря ти, че се грижиш за тях.
— Изглеждаш ужасно.
— Чувствам се още по-зле.
— Радвам се. — Когато той повдигна вежди насреща й, кралицата сви рамене. — Какво очакваш да кажа? Че е окей, дето изхвърли Лейла от къщата?
— Тя сама си го направи, не аз.
Господи, главата му туптеше, разговорът с Блей се въртеше в ума му като състезателна кола на овална писта. О, да, да говори за онази Избраница точно сега, беше просто страхотно.
— За твое сведение — кралицата сложи ръце на хълбоците си — смятам, че Лейла не бива да изгуби родителските си права и че двамата трябва да изготвите справедлив график за посещения, така че бебета да остават при майка си през цялата нощ.
— Няма да напуснат тази къща. А Лейла няма право да стъпва тук. Това е положението.
— Не зависи от теб.
— Нито пък от теб — отвърна Куин изтощено. — Така че защо не спрем дотук.
Бет нагледа Рамп, а после пристъпи напред и като прикова очи в неговите, заяви:
— Тук не става дума за това, че деликатната ти природа е засегната. Тези деца се нуждаят и от двама ви, което означава, че трябва да се държиш като възрастен дори когато не искаш. Не е нужно да виждаш Лейла, но те трябва да я виждат.
Куин отиде до леглото и седна, защото в противен случай щеше да повърне на килима в краката й.
— Предателство, Бет. На твоя хелрен. Не става дума за това родител да забрави да ги нахрани веднъж или да им обърка режима на съня.