— Не е нужно да ми казваш кой простреля съпруга ми — сопна се Бет. — Така както аз не трябва да ти казвам, че зависи от Рот, и от никой друг, дали да прости, или не, дали да накаже, или не. Не става дума за теб, Куин. Извади си главата от задника, постъпи така, както е добре за децата ти, и овладей проклетия си нрав.
Тя излезе от стаята и Куин беше напълно сигурен, че ако не бяха Лирика и Рамп, щеше да затръшне новата врата достатъчно силно, че да се чуе чак в Небитието.
Улови главата си в ръце и едва не повърна върху босите си крака.
Исусе, все още беше само по болнична нощница.
Да, защото с всичко, което ставаше, най-важното беше с какво е облечен. От друга страна, когато си заобиколен от неща, които не можеш да контролираш, не можеш да оправиш и с които не искаш да се занимаваш, мисълта какво да облечеш е приятна ваканция за миниатюрното ти мозъче.
Куин отпусна ръце, изправи се и отиде до люлките. Първо вдигна Рамп и го отнесе до голямото легло, после стори същото и с Лирика и се изтегна между тях.
Рамп хленчеше малко, Лирика беше спокойна.
Много скоро и двамата вече спяха в сгъвките на ръцете му. За него обаче нямаше покой, и то не само защото цялото тяло го болеше.
И все пак в безсънието му нямаше никакъв смисъл. Получил беше онова, което искаше: Лейла бе изгонена от къщата, а каквото и да си приказваше Бет, Рот щеше да постъпи така, както беше правилно, и да прекъсне всякаква връзка между Избраницата и неговите малки. А на Блей все някога щеше да му мине. Преживявали бяха и по-тежки моменти и винаги бяха излизали от другата страна на конфликта с по-добра и по-здрава връзка.
Освен това малките му бяха на сигурно място с него.
И все пак се чувстваше така, сякаш някой го беше изпразнил отвътре, между ребрата му и костите му не беше останало нищо, кожата му беше безполезна торба, без никакво съдържание.
Той затвори очи. Каза си да се отпусне.
Само след броени секунди очите му отново бяха отворени. И докато се взираше в тавана, в дупките от куршуми, които собственоръчно бе направил, изпитваше болка там, където би трябвало да е сърцето му.
Нищо чудно. Този жизненоважен орган се намираше от другата страна на Колдуел, в новата къща на родителите на Блей, онази, която майка му не харесваше, защото всичко работеше, а дъските на пода не скърцаха под стъпките ти.
Без сърцето си Куин бе празен съд. Дори и с малките до себе си.
Така че, да, болеше. Просто се учудваше колко много.
15
Седемдесететажната сграда на Колдуелската застрахователна компания се намираше във финансовия район и служеше за ориентир сред останалите по-лъскави, но по-ниски небостъргачи. Според надписа в основата й тя бе построена през 1927 г. и наистина, в сравнение с по-модерните си съседи, приличаше на великолепна грандама в компанията на проститутки. С гаргойлите, които обозначаваха трите й надстройки, пищната корона от дърворезба и латинските сентенции на върха тя беше паметник на величието и дълголетието на града.
Докато Зайфър приемаше очертанията си на покрива й, вятърът развяваше косата му, а очите му се насълзиха от студ. Далече под него светлините на града се разстилаха като ореол, разсичан надве от река Хъдсън.
Един по един към него се присъединиха и останалите от шайката копелета: дивият Балтазар; Сайфън и Син, който се държеше в периферията, като източник на зло, чакащ да съсипе нечия щастлива съдба.
Познаваше ги толкова добре тези мъже, с които се беше бил рамо до рамо в продължение на повече от двеста години. Нямаше нищо, което да не са делили: проливане на кръв, както на собствената им раса, така и на врага; жени, както от собствената им раса, така и човешки; подслони, както тук, така и в Древната страна.
— Значи, утре — каза Балтазар във вятъра.
— Да. — Зайфър проследи с поглед магистралата, ширнала се далече под тях, с белите светлини на колите, идващи към тях, и червените на онези, които се отдалечаваха. — Утре вечер отпътуваме.
Не бяха прекарали много време в Новия свят и не бяха постигнали нищо от онова, което бяха възнамерявали, когато прекосиха океана. Първоначално бяха дошли да търсят лесъри, тъй като в Древната страна врагът беше намалял драстично, а им бе омръзнало да тероризират човеците. С пристигането си бяха открили, че и тук редиците на лесърите бяха силно оредели. Не след дълго амбициите им нараснаха. Кор искаше да се възкачи на престола и те бяха сключили необходимите съюзничества с аристократите от глимерата, които искаха Съветът да притежава повече власт.