Ви взе решение. Време бе да сложи край на всичко това.
Вдигнал дулото на пистолета, той излезе иззад дървото.
18
Легнала върху голото студено тяло на Кор, Лейла отчаяно искаше да го стопли, да го изведе от гората, да го нахрани и напои. Как така изобщо беше жив? Как беше оцелял дори час, да не говорим пък за цял ден, при тези условия? Прескъпа Скрайб Върджин, беше толкова вкочанен, че дори не трепереше — тялото, ръцете, краката му бяха сковани като на статуя, брадясалото му лице бе разкривено от болка.
— Трябва да те махнем от тук — каза тя настойчиво. — Ще пиеш от вената ми, а след като сме в безопасност, ще… не знам, ще говориш с тях или пък…
Изведнъж си спомни думите на Вишъс, че Кор бил оставил ключа в пещерата, когато бе избягал от Гробницата. Това със сигурност означаваше нещо, нали? Ако възнамеряваше да си отмъсти или да им навреди, несъмнено би го взел със себе си, нали? И братята не може да не го знаеха, не може да не го бяха изтълкували като признак на миролюбиви намерения… нали?
— Трябва да…
— Лейла. — Немощният глас на Кор беше настойчив. — Лейла, погледни ме…
Лейла поклати глава, отдръпвайки се леко от него.
— Нямаме време! Ще замръзнеш…
— Шшт. — Тъмносините му очи омекнаха. — В душата ми е топло, когато ти си пред мен. Това е всичко, от което се нуждая.
— Моля те, вземи вената ми. Моля те…
— Какъв прекрасен начин да умра. В прегръдките ти. По-хубава смърт, отколкото заслужавам, със сигурност. — Напук на всичко рационално, сивите му устни се усмихнаха. — Има нещо, което трябва да ти кажа…
— Няма да умреш, аз няма да ти позволя…
— Обичам те.
Дъхът на Лейла секна.
— Какво?
Предсмъртната му усмивка стана почти замечтана. А може би „благоговейна“ би било по-правилно.
— Обичам те с цялото си черно, изсъхнало сърце, любов моя. Не заслужавам земята под краката ти, нито уханието ти в ноздрите си, нито дара на кръвта ти, но съм… благодарен за проумяната, която ти сътвори у мен. Ти ме спаси и единственото, което превишава любовта ми към теб, е благодарността ми.
Изрече го забързано на Древния език, сякаш знаеше, че не му остава много време.
— В покой съм и те обичам, Лейла. — Вдигна вкочанена ръка към лицето й и когато докосна бузата й, Лейла ахна от вледенеността на кожата му. — И вече мога да си отида…
— Не, моля те, не…
— Мога да си отида.
Усмивката му щеше да я преследва до края на дните й. Несъмнено го разкъсваше мъчителна болка, ала цялото му същество излъчваше умиротвореност. За нея обаче нямаше покой. Ако Кор оцелееше, им предстоеше ужасяваща битка. Ако умреше? Щеше да отнесе със себе си в Небитието част от нея.
— Кор, моля те…
— Така е най-добре.
— Не, не. Не е, не ме изоставяй…
— Остави ме да си отида. — Тонът му стана строг. — Ще си тръгнеш от тук с високо вдигната глава, знаейки, че си била почитана и обожавана, дори и само от такъв като мен. Ще ме оставиш да си отида, ще продължиш живота си с малките си и ще си намериш някой, достоен за теб.
— Не казвай това! — Лейла избърса нетърпеливо сълзите от бузите си. — Можем да оправим всичко.
— Не, не можем. Трябва да ме оставиш да си отида и да си тръгнеш от тази гора, пречистена от греха, който аз донесох в живота ти. Вината беше, и е, единствено моя, Лейла. Ти не направи нищо грешно и несъмнено знаеш, че ще бъдеш по-добре и в по-голяма безопасност без мен.
Лейла се приведе напред и отметна сплъстената коса от челото му. Помисли си за гнева на Куин и проблемите с децата им и нямаше как да възрази на думите му. Макар да я убиваше да го изгуби, невъзможно бе да отрече, че Кор беше хвърлил живота й в хаос.
— Закълни ми се, че ще продължиш напред — настоя той. — Няма да мога да намеря покой, докато не го направиш.
Лейла закри лицето си с ръце.
— Имам чувството, че ме разкъсват надве.
— Не, не, това е благословена нощ. Толкова отдавна искам да изрека истината на глас, ала никога не беше правилният момент. Първо, защото я отричах пред себе си, после, защото се мъчех да й се съпротивлявам и те отпратих от себе си. Ала сега, когато съм на път да напусна тленната си обвивка, съм свободен… и най-важното, ти също. За нас не можеше да има щастлив завършек, Лейла, обич моя. Ще има обаче щастлив завършек за теб. Братята ще ти простят, защото са честни и справедливи и знаят, че злият съм аз, не ти. Ти ще продължиш живота си и ще бъдеш майката, която трябва да бъдеш, ще си намериш мъж, достоен за теб, кълна ти се. Аз не съм нищо друго, освен пречка в съдбата ти, нещо, което трябва да бъде превъзмогнато и оставено зад гърба. Ти ще продължиш напред, обич моя, а аз ще бдя над теб.