Лейла отвори уста, за да каже нещо, но тогава той се закашля, простена и потрепери.
— Кор?
Той си пое дълбоко дъх и клепачите му се притвориха.
— Обичам те…
Докато гласът му заглъхваше, жизнената му сила се отцеди от тялото му и то сякаш се смали.
Главата му се отпусна в снега и едва тогава Лейла си даде сметка, че изобщо бе успял да я повдигне. Ново разтърсващо тялото поемане на дъх и светлината в очите му помътня още повече.
Ала той все така беше в покой. Изглеждаше…
Изпращяването на съчка досами нея накара Лейла да вдигне глава и тя ахна.
Пред тях, извисяващ се, широко разкрачен в снега и с пистолет в ръка, стоеше братът Вишъс. Лицето му бе толкова безстрастно и овладяно, че сякаш бе палач, надянал маска.
Кор имаше чувството, че се намира под вода. Бездруго крехкото му физическо състояние беше толкова окаяно, изложено на студа и природните стихии, че сякаш трябваше да изплува до една несигурна повърхност, борейки се с мощно течение, само за да запази съзнание. Но нямаше да издържи още дълго. Онова, което имаше да каже на Лейла, беше достатъчно важно, за да му вдъхне сила, но изрекъл веднъж думите, бързо чезнеше.
Ала прекрасното й лице. О, красивото й лице.
Толкова бе благодарен, че никога не беше правил любов с нея. Би било егоистично от негова страна да даде воля на страстта си, която щеше да я остави истински омърсена до края на дните й. По-добре бе да продължи неопетнена за мъжа, чиято щеше да бъде наистина.
Макар че, прескъпа Скрайб Върджин, мисълта за това го убиваше.
Но я обичаше достатъчно, за да я остави да си отиде, желаейки й всичко най-добро, което животът можеше да й предложи. И твърдата му решимост да го стори, бе най-възвисеното и най-доброто нещо, което беше правил някога.
Може би единственото възвисено и добро нещо.
— Обичам те — прошепна.
Искал бе да го изрече по-силно, ала ставаше все по-трудно да поема кислород в дробовете си, така че, за да пести силите си и да си спечели още малко време, престана да се опитва да говори и се задоволи с това просто да я съзерцава. Интересно как беше слял пристигането й тук, в гората, с онзи спомен; как обърканият му мозък я беше направил част от един ужасен спомен, като негова спасителка.
Ала в действителност, дали в истинския живот, или в илюзорните му спомени, тя беше неговата богиня и неговото чудо, неговата спасителка, въпреки че нямаше да излезе жив от това. И какво щастие само, да има…
В мига, в който очите й се преместиха от него върху нещо, което я стресна, а после уплаши, в тялото му се вля енергия, реакцията на обвързан мъж, чиято плът се готви да защитава и брани дори ако опасността се окажеше просто боязлива сърна.
Ала с това реакцията му се изчерпа, инстинктът напразно се опитваше да раздвижи онова, което вече не бе в състояние да помръдне. Успя все пак да извърне едва-едва глава и да премести поглед.
Така че да види своя убиец… стига природата да не изпревареше брата Вишъс. Което не беше особено вероятно, не и с пистолета в ръката му.
С периферното си зрение Кор видя Лейла да протяга ръце напред и да се изправя бавно на крака.
— Вишъс, моля те, недей…
Кор отново откри гласа си.
— Не пред нея. Ако имаш поне малко съвест, не го прави пред нея. Отпрати я и тогава ме убий.
Лейла се свлече на земята до него, разпервайки ръце, за да го предпази.
— Той е добър мъж. Умолявам те…
С невъобразимо усилие и болка, от която едва не изгуби съзнание, Кор се извъртя, за да срещне диамантените очи на брата. Докато двамата се взираха един в друг, Лейла продължаваше да се моли за един живот, който не заслужаваше да бъде спасен.
— Недей, обич моя — помоли я Кор. — Върви си, остави ни. Аз съм в покой, а той ще стори онова, което ще донесе покой на Братството. Извърших предателство и това ще изличи петното, което оставих върху твоя живот. Смъртта ми ще те освободи, обич моя. Приеми дара, който съдбата дава и на двама ни.
Лейла отново избърса бузите си.
— Моля те, Вишъс. Каза ми, че разбираш. Каза…
— Не пред нея — настоя Кор. — Последната молба на един престъпник. Възможност да докажеш, че си по-добър мъж от мен.
Гласът на Вишъс отекна като гръм след немощния глас на Кор.
— Вече знам, че съм по-добър от теб, задник такъв. — Той погледна към Лейла. — Махай се от тук. Веднага.
— Вишъс, умолявам те…
— Лейла, няма да повтарям. Знаеш какво можеш да изгубиш и те съветвам да помислиш за малките си. И бездруго вече си имаш достатъчно проблеми.