Ала понякога съдбата трябва да направи така, че да се хвърлиш в нещо слепешката. В противен случай ще завъртиш волана, ще натиснеш спирачките… и ще избегнеш участта си.
— Съвършено — каза мъжът с нисък глас. — Наистина съвършено.
20
Застанал над Лейла и Рок, Вишъс започваше да губи шибаното си търпение. Което беше като крадец да изгуби моралните си устои — не особено трудно. Но все тая.
— Лейла — нареди той, — разкарай се от тук. Незабавно.
— Върви, обич моя — обади се Кор от мястото си на земята.
— Веднага. — Не можеше да повярва, че се съгласява с копелето. — Връщай се в ранчото. Той ще знае колко далече си отишла, а аз ще го попитам.
— Моля те, пожали живота му — каза Лейла, докато се изправяше. — Моля те…
Ви махна нетърпеливо с пистолета.
— Тревожи се за децата си. Не за такива като него.
В крайна сметка Лейла постъпи така, както беше правилно, защото беше достойна жена до мозъка на костите си. С един последен дълъг поглед към мъжа, когото обичаше, тя кимна и затвори очи. Мина известно време, преди да се дематериализира, но това можеше да се очаква. Емоциите кипяха. Поне у тях двамата.
Ви? Напълно безстрастен.
След като Избраницата си отиде, Ви насочи вниманието си към отрепката в краката си.
— Отиде ли си от тук?
Кор затвори очи.
— Да, далече от тук е. Уважи искането ти.
— Излъжеш ли ме, само ще й навредиш.
— Истината е единственото, което ми остана.
— Значи, си същински богаташ.
Якето и ботушите на Вишъс изскърцаха в студа, когато той коленичи.
— Готов съм — промълви Кор.
Ви оголи вампирските си зъби.
— Изобщо не ме интересува какво си, задник такъв. И не се нуждая от твоето разрешение, за да ти пусна куршум в мозъка.
— Да, имаш право. — Срещна погледа на Ви, без да трепне. — Ти заповядваш тук.
Със свободната си ръка Ви извади цигара и я пъхна между предните си зъби. И действително възнамеряваше да я запали. Наистина. Аха… щеше просто да я запали, а после да пусне един куршум в шибания череп на Кор, докато изпускаше дима.
Аха. Наистина.
Да.
Няколко минути по-късно — по дяволите, спокойно можеха да са и няколко години по-късно — свали пистолета и смъкна подплатената с олово ръкавица, пръст по пръст. Сиянието на проклятието му беше толкова ярко, че видя копелето като на прожекционен екран, и първата му мисъл беше, мамка му, май трябваше да побърза, ако искаше да го убие. В сравнение с него, Винсънт Прайс приличаше на модел от реклама за солариум.
Ви поднесе смъртоносното си приятелче към лицето си, запали ръчно свитата цигара със средния си пръст и всмукна.
Какво правеше, по дяволите?
Или по-точно — не правеше.
Ехо, искаше му се да каже на топките си. Е, да де, тя беше само една, но обикновено агресията не беше проблем за него. И все пак, ето че си стоеше тук и определено не застрелваше Кор в черепа.
Кофти, кофти, кофти… това определено беше кофти.
Без да си позволи да се замисли какво прави, той протегна проклятието си над голия, умиращ мъж и нареди на енергията си да се прелее в Кор. В отговор вълни от горещина запулсираха над полумъртвото тяло и снегът не толкова се стопи, колкото изтъня и се изпари, като хартия, сгърчила се от докосването на пламък.
Кор простена, докато разкривеното му тяло потъваше в калта, образувала се от горещината, когато замръзналата земя под него реши, че пролетта е настъпила.
Сега вече започна да трепери. Кръвта потече по-леко във вените му и крайниците му започнаха да се подуват и тресат, вцепенеността беше изместена от жизненост, която несъмнено болеше така, като да ти смъкнат кожата с ръждясал нож. Стоновете и бавните конвулсивни движения на тялото в краката му, напомниха на Ви за муха върху перваз. Не особено оригинално сравнение, но за сметка на това — точно.
— В-в-в-ишъс…
— Какво?
Очите на Кор бяха кървясали и воднисти, когато се вдигнаха към него.
— Искам… да знаеш…
— Какво?
Мина известно време, преди копелето отново да проговори.
— Не беше тя. Отговорността е изцяло моя. Тя никога не е била инициатор, единствено жертва.
— Истински благородник си, а?
— Как иначе жена като нея би се доближила до мъж като мен.
— Тук си прав.
— В крайна сметка я оставих да си отиде. Отблъснах я от себе си.
Ви угаси цигарата си в снега.
— Е, ще те номинирам за Нобеловата награда за мир. Сега доволен ли си?
— Трябваше да я оставя да си отиде — промълви Кор. — Единственият начин… трябваше да я оставя да си отиде.