Смъртта на Селена наистина го беше разтърсила. Макар станалото да засягаше някой друг, то го беше уловило, сякаш беше снежно кълбо, и го беше раздрусало толкова яростно, че вътрешните му снежинки се вихреха в него и отказваха да се слегнат.
Беше в тренировъчния център, когато тя се бе пренесла в Небитието, и мигът, когато това се случи, не беше безмълвен, не, раздран бе от рев, изтръгнат от самата душа на Трез, звуковия еквивалент на надгробен камък… който Тор прекрасно познаваше. Същият звук се бе изтръгнал и от него, когато бе научил за смъртта на своята шелан.
Така че, да, върху крилата на агонията на своя любим Селена се бе възнесла в Небитието…
Да се изтръгне от тези мисли, бе като да се мъчи да извади кола от пропаст: нужното усилие беше огромно, напредъкът — сантиметър по сантиметър.
Напред през гората, напред, напред, през гората, през зимната нощ, мачкащ онова, което беше под краката му, следван от шепота на призраците, които идваха подире му.
Гробницата беше най-свещеното място за Братството, там, където приемаха нови членове в редиците си, където се провеждаха тайни срещи и където държаха урните на убитите лесъри. Скрита дълбоко в земята, в лабиринт, създаден от природата, тя бе недостъпна за всеки, който не бе преминал през церемонията по въвеждане в Братството.
Наложило се бе да понарушат това правило, поне що се отнасяше до дългия четвърт миля входен коридор.
Когато стигна до ненабиващия се на очи вход на пещерата, Тор спря и усети как гневът му се усилва.
За първи път в живота си на брат не беше добре дошъл тук.
И всичко това — заради един предател.
Тялото на Кор лежеше от другата страна на портата, върху една носилка навътре в коридора, където животът му бе поддържан и следен от машини. Докато копелето не се събудеше и не бъдеше разпитано, на Тор не му беше позволено да влиза вътре.
И братята с основание не му вярваха.
Затвори очи и отново видя своя крал, прострелян в гърлото; за кой ли път преживя мига, в който животът на Рот се отцеждаше от тялото му заедно с алената му кръв и той бе принуден да спаси последния чистокръвен вампир на планетата, прорязвайки дупка в гърлото му и използвайки химикалка, за да вкара въздух.
Кор стоеше зад опита за убийство. Кор бе наредил на един от воините си да изпрати куршум в плътта на онзи достоен вампир, заговорничил бе с глимерата да свали законния крал от престола… но се беше провалил. Рот беше оцелял напук на всичко и на първите демократични избори в историята на расата беше избран за лидер на всички вампири, пост, който сега заемаше благодарение на всеобщия консенсус, а не на кръвта във вените си.
Така че, майната ти, шибано копеле.
Тор сви ръце в юмруци, без да обръща внимание на скърцането на кожените ръкавици и натиска върху кокалчетата му. Единственото, което изпитваше, бе омраза, разяждаща като смъртоносна болест.
Съдбата беше решила да отнеме трима души от него и от близките му: откраднала му бе неговата шелан и малкото му, а после бе взела възлюбената на Трез. Искате да говорите за равновесие във Вселената? Много добре. Той също искаше равновесие и щеше да го получи единствено когато прекършеше врата на Кор и изтръгнеше все още топлото му сърце от гърдите му.
Време беше един източник на зло да бъде премахнат и той беше най-подходящият да изравни резултата.
Дотук беше с чакането. Колкото и да уважаваше братята, повече нямаше да се сдържа. Днес беше тъжна годишнина за него и той възнамеряваше да ознаменува траура си с един специален малък подарък.
Време беше да се позабавлява.
2
Тумбестата кристална чаша беше толкова чиста, така напълно лишена от каквито и да било петънца от сапун, прах и мръсотия, че кристалът й беше като въздуха и водата в нея — напълно невидим.
Наполовина пълна, зачуди се Избраницата Лейла. Или наполовина празна?
Седнала върху меко столче между два умивалника със златни кранчета, пред огледало с позлатена рамка, в което се отразяваше дълбоката вана зад нея, тя се взираше в повърхността на водата, която се полюшваше лекичко в чашата, сякаш по-амбициозните й молекули се опитваха да се покатерят по стените и да избягат.
Уважаваше усилието, но едновременно с това оплакваше обречеността му. Прекрасно знаеше какво бе да искаш да бъдеш свободен от онова, в което си бил затворен не по своя вина.
В продължение на векове тя беше като водата в чашата, налята не по свой избор, единствено заради случайността на раждането си, в служба на Скрайб Върджин. Заедно със своите сестри дълги години бе изпълнявала свещените задължения на Избраница в Светилището, почитайки майката на расата, записвайки случващото се на земята за бъдните вампирски поколения и очаквайки назначението на новия Примейл, така че да забременее и да роди още Избраници и Братя.