След като спря беемвето, Терез изключи от скорост, дръпна ръчната спирачка… и я виж ти, май беше съгласна с мъжа до себе си. Оставяйки здравето му настрани, действително беше време да се разделят. В сегашното си състояние тя беше вакуум, търсещ каквото и да било, което да отвлече вниманието й, празен хаос, който изглеждаше овладян само отвън. Беше дошла в Колдуел в търсене на ново начало, нова дефиниция за себе си; бягство от всичко преди, всички лъжи, цялата измама и притворство.
Интересно как да откриеш, че не си онзи, за когото се мислиш, може да те накара да се преместиш на петстотин километра от „семейството“ си.
Хубавото на това да бъдеш сам? Освен ако не лъжеш сам себе си, знаеш точно какво да очакваш.
Лошото? Нерядко запълваш празнината с други неща, а тя не се нуждаеше от психолог, за да е наясно, че е лоша идея да се изгуби в онова, което се случваше с този мъж. Той беше секси, странен и беше повече от това, с което тя би могла да се справи в сегашното си състояние.
— Можеш ли да се дематериализираш у вас? — попита той.
— Да, абсолютно. Но все още се притеснявам за главата ти.
Ала още докато го казваше, вече разкопчаваше предпазния колан и отваряше вратата. Той стори същото и те слязоха от колата.
Понечиха да я заобиколят едновременно и спряха пред нея, между фаровете… и когато погледите им се срещнаха, Терез се намръщи, усетила как я залива някакво странно чувство.
— Ще се погрижа за себе си — каза той. — Вече се чувствам много по-добре.
Вдигнала поглед към тялото му, извисяващо се над нея, Терез примига и се помъчи да си спомни за какво говори той. А, да. За главата си.
Е, определено се държеше стабилно на краката си, пък и вампирите лесно оздравяваха. Не заваляше думите, а очите му, все така грейнали в зелено, бяха с еднакви размери. Пък и до ресторанта на брат му не беше далече. Надали бяха минали повече от километър.
— Ще бъдеш ли в безопасност? — попита той. — Да се прибереш сама, искам да кажа.
— Да. — Терез вирна брадичка и се насили да се усмихне. — В пълна безопасност.
— Би трябвало да те откарам. Къде…
Припомнила си целувката им, Терез вдигна ръка.
— Не, предпочитам да се прибера сама. Така е най-добре.
Той кимна.
— Абсолютно.
— Е. — Терез протегна ръка. — Беше странно да се запознаем.
Омекоти думите си с искрена усмивка. Двайсет и четири часа в Колдуел и вече караше мъжете да припадат, трупаше опит в интервюта за работа и караше шикозни коли. Вземайки всичко това предвид, би могло да бъде много по-лошо.
— Удоволствието беше мое — каза той далечно.
От начина, по който ръката му увисна във въздуха, на Терез й се стори, че би желал да я прегърне, само че тя не искаше отново да се докосне до тялото му. И без това трябваше да забрави онази целувка. Определено не се нуждаеше от още причини да се наложи да получи амнезия.
— Ами довиждане. — Тя отстъпи назад. — Приятен… живот.
И с тези думи се дематериализира. Докато молекулите й се носеха във въздуха, беше изумена от това как някой, когото не си срещал никога преди, може да те впечатли толкова силно.
Щуро.
Истинска лудост.
22
И все пак не я уби.
Незнайно как, въпреки глада, Лейла почувства как Кор се откъсна от китката й тъкмо когато тя започваше да усеща ефекта от храненето му, когато кръвното й започна да пада, а главата й се замая.
Знаеше, че бе принуден да положи огромно усилие, за да се откъсне от нея. Вампирските му зъби бяха издължени и той се бореше със себе си, мускулите на врата му бяха изпъкнали под кожата, ръцете и краката му ровеха разкаляната и омекнала земя под голото му тяло.
Освен това беше невероятно мъжествен.
Когато беше въпрос на живот и смърт, беше лесно да пренебрегне голотата му. И макар че все още далеч не бяха спасени, за тази частица от секундата, изпълнена с облекчение, тя съвсем ясно си даде сметка какъв мъж бе.
Кор действително беше фиърсом.
Нямаше обаче време да мисли за внушителната му възбуда. Зад тях проблеснаха светлини, а после до ушите им достигна звукът на мощен двигател и пращене на клони. Лейла скочи на крака и застана между Кор и каквото и да…
Рейндж роувърът изскочи измежду дърветата като разярен бик, спирайки миг преди да връхлети отгоре им. Вратата откъм шофьора се отвори и сърцето на Лейла заседна в гърлото й. Беше просто Вишъс.