Беше жилищният еквивалент на черво — усойно, без прозорци и със стени, по които имаше кафява слуз.
— Искаш да влезеш ли?
Човешки мъж, лъхащ на застоял алкохол и цигари, мина покрай него, отваряйки вратата с карта ключ, без да спира.
Докато обмисляше дали да влезе, на Трез му мина през ума, че и за него, и за Терез би било по-добре, ако се откаже. Ако се откаже от нея.
И все пак влезе.
В далечния ъгъл имаше двама наркомани, чиито глави се полюшваха така, сякаш току-що се бяха надрусали; кървясалите им очи се плъзнаха по него с подчертаната липса на ентусиазъм, типична за пристрастените към хероина. Никакво блаженство за тях повече. То беше само в началото на връзката ти с опиатите.
Асансьорът беше повреден, както ставаше ясно от една жалка предупредителна лента, залепена на няколко места върху затворената му врата; на стената, прикачено накриво с лепенка, имаше ръчно написано съобщение. Видът му напомни на Трез за сериала „Теория за Големия взрив“ и беше готов да се обзаложи, че този тук беше повреден от по-отдавна.
Имаше само едно стълбище и то беше тясно и вонеше на урина. Звуците, които достигаха до ушите му, докато се качваше на третия етаж, не бяха по-обнадеждаващи от останалата част от тази дупка: крясъци, кашляне, силна музика от калпави тонколони, думкане, сякаш някой си блъскаше главата в стената.
Исусе Христе.
Когато стигна на последния етаж, се огледа наоколо. Естествено, нямаше знак, указващ номерацията на апартаментите. А, да, разбира се. Точно пред него, на нивото на очите му, върху напуканата стена имаше голо петно, там, където навремето беше висяла табелка. Защото нещо такова може да ти влезе в употреба. Като чиния например. Или подложка, върху която да смъркаш дрогата.
Тя обитаваше номер триста и девет, който се оказа вляво.
По дяволите, мразеше номера на апартамента й. Не харесваше тройки и деветки една след друга. Четиристотин и две беше добър номер. Осемстотин и четири. Двеста двайсет и четири.
Обичаше числата, които се деляха на две. Не обичаше тройки, петици и деветки.
Седем беше окей, помисли си, докато се приближаваше до вратата й, но само защото две седмици заедно правеха четиринайсет.
Тринайсет беше проклятието на неговото съществуване.
— Онова момиче ли търсиш?
Трез се обърна рязко. Срещу него, облегнат на касата на една от вратите, сякаш сградата му принадлежеше, стоеше някакъв тип с впит потник и цял куп татуировки, същински крал на задниците. Имаше тънки мустачки, подобни на дисаги торбички под очите и лъхаше на крека, който беше пушил.
— Да не си сводникът й или нещо такова? — Човекът изпъна врат и се почеса по него. — Каква й е цената? Бива си я…
Трез прекоси разстоянието между тях, сграбчи го за лицето и го блъсна в бърлогата му на самоунищожение.
Когато затвори вратата зад себе си с ритник, типът-когото-нямаше-да-го-огрее размаха ръце, сякаш се мъчеше да полети… и виж ти, на дивана имаше съквартирант.
Трез извади пистолета си със свободната си ръка и го насочи към другия тип.
— Млъквай.
Наркоманът насреща му просто вдигна ръце и сви рамене, сякаш да гледа как малтретират някого и вадят пистолети беше част от ежедневието му и нямаше намерение да се забърква в чуждите неприятности.
Трез блъсна мераклията в стената, без да сваля ръка от лицето му.
— Да не си я доближил. Направиш ли го, ще взема всичките ти наркотици и ще ги изхвърля в тоалетната пред очите ти. След което ще те замъкна в болницата, където ще те задържат против волята ти, докато съдът реши в кой център за детоксикация да те изпрати. Ясен ли съм? Опитай нещо с нея и ще хвърля жалкия ти задник в социалната система и следващия път, когато ще видиш някаква дрога, ще бъде след деветдесет мъчителни дни.
Така де, не сплашваш такива като него с пистолет. Та те вече бяха мъртви.
Не, измъчваш ги с мисълта за принудително въздържание.
И не, Трез не се чувстваше длъжен да помогне на някой от двамата двукраки плъхове. Да се убиваш с помощта на химикали, си беше право и на двете раси и той нямаше никакво намерение да се бърка в ничия пристрастеност към наркотиците. За сметка това нямаше нищо против да се възползва от чуждите слабости.
Хвърли поглед към типа на дивана, за да се увери, че и той го чува.
— Поставил съм подслушвателни устройства в апартамента й. Знам къде се намира всяка секунда от денонощието. — Усмихна се със свити устни, така че да не разкрие вампирските си зъби. — Ако вие или който и да било припари до нея, аз ще науча.
След това отново се обърна към онзи пред себе си и стисна лицето му толкова силно, че мустаците му се сляха с веждите, като кукла, чийто кукловод беше получил спазъм на ръката.