Не беше място, където който и да било би искал да попадне. Дори той, който се мъчеше да избягва всички, беше чувал откъслечни истории за извращенията, разиграващи се там, и за жестокостта на воина, който го ръководеше.
Съсредоточи се, затвори очи и се дематериализира в гъстите клони на дървото, а после в тези на следващото, придържайки се далече от земята, като маймуна. Когато си сам, без да очакваш помощ от никого, се научаваш да се грижиш за безопасността си, а както вампирите, така и човеците мислеха много повече за онова, което беше на едно ниво с тях, отколкото над главите им.
Много скоро вече беше едва на десетина метра от и над импровизирания лагер. Действително бяха бойци, добре въоръжени и широкоплещести, но освен това бяха пияни и си прехвърляха една човешка жена като общ вокал. Жената нямаше нищо против, смеейки се, докато се предлагаше на всички поред, и Кор опита да си представи как взема участие в подобна оргия.
Не.
Не се интересуваше от секс, поне не и такъв. В действителност беше девствен, защото курвите винаги искаха много повече, отколкото бе в състояние да плати, за онова, което беше между краката им… пък и не проявяваше особен интерес към толкова добре разорани ниви.
Отправи поглед към конете и си помисли, да, именно там щеше да нападне. Нямаше да открадне жребец, независимо колко скъпо можеше да го продаде, тъй като не искаше да бъде отговорен за друго живо същество. Достатъчно трудно бе да опази дори себе си жив и нахранен. Оръжия обаче щяха да му бъдат от полза. Притежаваше три ками и пистолет, който не използваше. Беше тежък, а и трябваше да му намира патрони. Освен това беше по-точен с камата. И все пак струваше му се разумно да носи у себе си поне един пистолет.
Навярно щеше да успее да задигне друга кама, по-остра от неговите? Малко месо? Мях с вода? Да, всичко това щеше да му е от полза.
Дематериализира се на земята, приклекнал зад един бор. Конете им бяха съвсем близо до обръча светлина, хвърлян от огъня, главите на товарните животни се полюшваха в съня им, седлата им бяха натоварени с припаси и други вещи.
Кор се запромъква безшумно между шубраците, меките му мокасини поемаха тежестта му и заглушаваха шума от стъпките му.
Конете наостриха уши и извиха шии към него, един от тях изцвили неспокойно. Кор не се тревожеше. Отдавна се беше научил да се дематериализира в нощта дори когато беше под напрежение, пък и бойците бяха заети с друго.
Прерови седлото на едър дорест жребец с бързи, сигурни движения, отмятайки кожени капаци, бъркайки в дисаги и торби. Намери дрехи, зърно, пушено месо. Пъхна месото под наметката си и се залови със следващия кон. Нямаше оръжия, но за сметка на това откри женски дрехи, миришещи на кръв.
Зачуди се дали жената беше преживяла оргията. Навярно не…
Сбиването край огъня избухна без никакво предизвестие, в един момент всичко беше наред и в следващия вече не беше — двама от мъжете скочиха и се стиснаха за гушите, обикаляйки в кръг, докато всеки се мъчеше да подчини другия. А после нещо се подпали, ръбът на нечия връхна дреха бе близнат от искра и избухна в оранжеви и жълти пламъци.
Боецът не го беше грижа, нито неговият противник. Конете обаче се подплашиха и онзи чийто товар Кор пребъркваше, се вдигна на задните си крака, ръката му се оплете в една от дисагите, превръщайки го в пленник.
Така че, когато животното се завъртя, той бе принуден да се завърти с него.
Попадайки под погледите на всички.
Промяната в лагера беше незабавна, жената бе захвърлена настрани, караницата между другари — забравена, натрапникът се превърна в мишена за всички. А Кор все така беше прикован към пристъпващия от крак на крак кон, мъчейки се да избегне тежките му копита и да освободи ръката си.
Бойците разрешиха този проблем вместо него.
Някой го бутна напред и това бе достатъчно, за да промени ъгъла на китката му. Ръката му беше свободна и тъкмо навреме — юмрук с размерите на скала се стовари в лицето му, но поне го запрати настрани от беснеещия кон…
… и за съжаление, право на пътя на друг от бойците. Трябваше бързо да си извоюва някакво надмощие или щеше да бъде надвит. Нямаше обаче особени изгледи за това — тези мъже бяха невероятно опитни в битките, юмруци и ритници се сипеха прекалено бързо, за да може да ги избегне или да ги отвърне, изкарвайки му въздуха отново и отново.