Е, да, той също имаше опит в ръкопашните схватки, но единствено с човеци и цивилни вампири. Сега пред себе си имаше съвършено различен враг.
Върху главата и корема му продължаваха да валят удари, по-бързи, отколкото бе в състояние да отбие, по-силни, отколкото можеше да понесе, докато си го подмятаха като жената преди малко — от един на друг, на трети. Кръв шуртеше от носа и устата му, пред очите му притъмня, докато се въртеше насам-натам, мъчейки се да предпази жизненоважните си органи и черепа си.
— Проклет крадец!
— Копеле!
Пестник се стовари в стомаха му и на Кор му се стори, че нещо се пръсна там вътре. И именно в този миг коленете му се подкосиха и той се свлече в листата и пръстта.
— Пронижи го!
— Още не съм приключил! — долетя ръмжене.
Ботушът го улучи под ребрата и го запрати, търкаляйки го по земята, чак до огъня. Беше толкова зашеметен, че остана да лежи по гръб там, където спря, без да е в състояние дори да закрие лицето си и да се свие на кълбо.
Прескъпа Скрайб Върджин, щеше да умре. По всяка вероятност в пламъците, които вече пърлеха рамото, ръката и хълбока му през дрехите.
Един от бойците, който имаше дълга брада и вонеше на пръч, се надвеси над него и се усмихна, разкривайки огромни вампирски зъби.
— Мислеше си, че можеш да крадеш от нас? От нас? — Сграбчи предницата на наметалото му и го вдигна от земята. — От нас? — Зашлеви го с отворена длан толкова силно, че сякаш го удариха с цепеница. — Знаеш ли какво правим с крадците?
Останалите бяха образували полукръг около тях и мислите на Кор се върнаха към вълците в гората, когато все още живееше с бавачката си. Глутница смъртоносни хищници, ето какво бяха тези мъже. Ужасяващо силни животни, които го бяха заловили и щяха да си поиграят с него, преди да го изпратят в Небитието.
— Е, знаеш ли? — Воинът го разтърси като парцалена кукла, а после го запрати на земята. — Позволи ми да ти кажа. Първо ще ти отрежем ръцете, а после…
Кор не смееше да извърне поглед от лицето, надвесено над него, ала с периферното си зрение зърна цепеница, подаваща се наполовина от огъня.
Премести незабележимо ръка, улови я и изчака подходящия момент, когато мъжът погледна към другарите си, злобно развеселен.
Бърз като мълния, Кор замахна с всички сили и го улучи в главата, поваляйки го в безсъзнание на земята.
Последва миг на изумление и Кор знаеше, че трябва да действа светкавично. Без да изпуска цепеницата, извади един от кинжалите, препасани през гърдите на жертвата му, и скочи на крака. Ето че беше негов ред да се хвърли в атака.
Не нададе смразяващ кръвта рев. Не изкрещя. Не изръмжа.
Нито помнеше наистина какво точно направи. Единственото, което знаеше, единственото, за което си даваше сметка, бе, че в него се отприщи нещо. Каквото и да беше то, и преди бе долавял повей от него, някакъв източник на енергия, който не беше нито гняв, нито страх и който задвижваше тялото и ума му. И докато то се надигаше в него, крайниците му подчиниха ума му, действайки самостоятелно, знаейки по-добре от съзнанието му къде да се прицелят, какво да сторят, как да се движат. Сетивата му също се отделиха от мозъка му, издигайки го до едно по-високо ниво на съзнание, било то слухът, доловил някой, канещ се да му се нахвърли изотзад, зрението, забелязало друг, идващ отляво, или обонянието, предупредило го за трето нападение отдясно.
Насред всичко случващо се, умът му беше напълно откъснат и едновременно с това свободен да анализира ситуацията и да започне да планира ходовете му.
Въпреки това щеше да изгуби. Те бяха твърде много и твърде опитни — дори когато успееше да повали някого, той не оставаше паднал твърде дълго и не беше трудно да се досети, че броят им ще надвие неговата издръжливост.
Решението на това неравенство дойде така неочаквано, както и онази цепеница.
В първия миг не беше сигурен какво проблесна и привлече вниманието му. А после видя, че беше някакво огромно острие от другата страна на огъня, оръжие по-голямо от всичко, което беше виждал някога, подпряно до масивен камък.
В същия миг, в който един от мъжете се нахвърли отгоре му, Кор се метна над огъня, свил крака, така че да не се опари, приземявайки се така координирано, както беше скочил.