Хвърли се към огромното извито острие, сграбчи дръжката, прикрепена към него и…
Беше коса. Най-обикновен земеделски инструмент, острието беше прикрепено към масивната дървена дръжка с кожени ленти, които го придържаха така сигурно, както кост около костен мозък. Нямаше много време, за да се запознае с него по-подробно. Но се оказа, че и не е нужно.
Улови дръжката и…
… се нахвърли отгоре им.
В началото се смееха и му се подиграваха. Но след като посече първия от тях, тактиката се промени. Изскочиха пистолети и куршуми полетяха с много шум. А после противниците му координираха действията си и сформираха бойно образувание.
Нямаше значение. Един по един, той ги уби, посичайки ръце, крака, кореми, слабини, кръв се лееше в тъмната нощ, покривайки го като дреха.
Докато не остана само един воин — брадатият, когото беше ударил по главата с цепеницата. В мига, в който реши, че събратята му са мъртви или издъхват, той се втурна през гората толкова бързо, колкото го държаха краката.
Мокасините на Кор не вдигаха никакъв шум, докато се носеше след воина, придържайки се на известно разстояние; двамата се провираха между шубраци и дървета, движейки се напред-назад, докато воинът се мъчеше да се добере до конете. Кор също беше ранен и кървеше, ала по някаква причина не чувстваше нищо. Беше едновременно вцепенен и преливащ от енергия.
А после всичко свърши.
Воинът стигна до стръмна скала, която не можеше нито да изкачи, нито да заобиколи.
Кор знаеше, че трябва да довърши започнатото. И то му причиняваше болка.
— Вземи каквото искаш — каза запъхтяният воин, изплювайки се настрани. — Просто вземи каквото искаш. Имам оръжия. Конете струват много. Остави ме на мира и аз ще сторя същото.
На Кор му се искаше нещата между тях да можеше да свършат така. Даваше си сметка обаче, че ако го остави жив, ще се превърне в мишена. Това беше свидетел, който трябваше да бъде премахнат, за да не събере подкрепление и да се разправи с онзи, който беше избил другарите му.
— Просто вземи…
— Прости ми за онова, което трябва да сторя.
С тези думи Кор приклекна и описа кръг с оръжието, посичайки ръката, която мъжът беше вдигнал, за да се защити, и прерязвайки врата му.
До края на нощите си щеше да си спомня гледката на главата, преметнала се във въздуха, кръвта, шуртяща от отворените вени — алена като вино.
Във внезапно усилилия се вятър, тялото рухна като безжизнения предмет, какъвто беше вече, и изведнъж косата стана прекалено тежка за ръцете на Кор. Земеделският инструмент, който той беше превърнал в оръжие, тупна в краката му с обляно в кръв острие.
Кор се опита да изпълни пламналите си дробове с въздух и когато вдигна очи към небесата, смелостта и целеустремеността му изневериха и от крайчетата на очите му се търкулнаха горещи сълзи.
О, как миризмата на кръвта, която беше пролял, се сливаше с миризмата на трева и мъх, и лишеи…
Не знаеше откъде му дойде. В един момент мислеше за ужаса на онова, което беше сторил, в следващия беше проснат по гръб…
… притиснат към земята от най-ужасяващия вампир, когото беше виждал някога.
Огромни, толкова огромни бяха раменете му, че напълно закриваха небето. Лицето беше неописуемо зло, чертите му бяха разкривени в лукава усмивка, която обещаваше първо страдание, а после смърт. А очите… бездушни, изпълнени със студена интелигентност и изпепеляваща омраза.
„Това е водачът на глутницата — помисли си Кор. — Досущ като вълка, застанал на прага на колибата преди всички онези нощи.“
— Я виж ти — разнесе се глас, дълбок като гръмотевица, остър като хиляда ками. — А мен ме наричат Блъдлетър.
Кор си пое рязко дъх и се надигна. За частица от секундата нямаше представа къде се намира и се огледа наоколо, обзет от паника.
Нямаше ги стените на пещерата, лавиците с урни, носилката, братята, които го охраняваха. На тяхно място съзря огромен телевизор, който в момента беше черен като дупка във Вселената.
Тръсна глава и спомените му се върнаха — Вишъс, променил рязко намеренията си, Лейла, върнала се при тях в гората, великолепният дар на вената й. А после ужасяващото пътуване между боровете към хлъзгавия път, който ги беше довел до това предградие и тази къща.