Лейла беше на горния етаж. Чуваше стъпките й над главата си. И имаше чувството, че Вишъс си беше отишъл.
Свали крака от кожените възглавници на дивана и проследи с поглед калната диря, която беше оставил по стълбището и бледосивия килим до мястото, където почти беше припаднал. Имаше борови иглички и пръст по дивана, както и по бялата одежда на Лейла, преметната през облегалката на един стол.
Дрехата, украсявала тялото й, бе съсипана, изцапана с кръв и кал.
Това бе нещо като лайтмотив в живота й.
Стискайки зъби, Кор се надигна и надникна надолу по късия коридор. Видя две отворени врати и когато отиде с тежки стъпки до тях, откри две спални. Избра онази, в която не се долавяше миризмата на Лейла, и с помощта на светлината, струяща от лампата в коридора, мина покрай голямото легло и влезе в баня, която…
О! Подово отопление. Мраморен под с отопление.
След като беше изстрадал толкова много, първо заради контузията на главата и мозъчните удари, които беше получил, а после и смразяващите двайсет и четири часа в гората, Кор се препъна, усетил приятна топлина да се разлива от босите му стъпала по тялото му.
Затвори очи, олюлявайки се в мрака; цялото му същество крещеше да легне върху мраморния под и да си отдъхне най-сетне. После обаче си спомни мръсотията и калта, които беше довлякъл в къщата.
Стегна се, натисна ключа на лампата до вратата на банята… и изруга, закривайки лицето си с ръка. Когато очите му привикнаха със светлината, би предпочел да не трябва да гледа отражението си в огледалото над умивалниците, но нямаше как да го избегне, когато свали ръка.
— О, Небитие — прошепна.
Мъжът, който се взираше в него от огледалото, беше неузнаваем. Изпитото, брадясало, бледо лице, хлътналите ребра и корем, кожата, която висеше под челюстта, гърдите, ръцете му… Косата му беше неравна, израснала на туфи на различни места, мръсотия и кръв покриваха сякаш всяка пора от тялото му.
О, Съдби, когато някой беше, общо взето, чист, едно бързо избърсване над умивалника с хавлия и много сапун бе достатъчно, за да се приведе в ред. В неговото състояние? Нуждаеше се от автомивка. Може би индустриален маркуч.
Мисълта, че Лейла го беше видяла в такова положение, го накара да потръпне и той побърза да се извърне от отражението си. Завъртя кранчето в стъклената душкабина, но преди да се пъхне под шурналата гореща вода, отвори няколко шкафа и чекмеджета. Четката и пастата за зъби, които откри, бяха наистина добре дошли, също както и сапунът, шампоанът и балсамът за коса.
Взе също така самобръсначка и крем за бръснене.
Едва не се разплака от простичкия акт на това да си измие зъбите. Толкова отдавна не беше усещал устата си така свежа. А после бръсненето… да се отърве от жулещата четина, покриваща бузите, челюстта и брадичката му, го изпълни с благодарност към компанията, произвела самобръсначката. А после взе шампоана — насапуниса косата си два пъти, след което остави балсама да подейства, докато търкаше кожата си със сапуна.
Нямаше как да достигне напълно гърба си, но направи каквото му беше по силите.
Когато най-сетне излезе изпод душа, огледалото се беше запотило от влагата. За което можеше само да е благодарен, като се имаше предвид колко ненавиждаше отражението си. Подсуши се, чудейки се къде ли може да намери чисти дрехи… и ги откри в дрешника в спалнята: черен анцуг, достатъчно дълъг, за да покрие краката му, с шнур, благодарение на който се задържа около измършавелите му хълбоци. Черна тениска, достатъчно широка за раменете му, но падаща като торба надолу. Суитшърт, върху чиято предница имаше някакъв надпис.
Не намери обувки, но и това бе повече, отколкото би могъл да очаква.
Когато излезе от банята, мислеше, че ще се наложи да се качи на горния етаж.
Не се оказа необходимо. Избраницата Лейла седеше на мекото кресло до дивана, а върху масичката пред телевизора имаше поднос с димяща супа, чиния със солени бисквити и чаша чай с лед.
Очите й откриха неговите, но не се задържаха там. Плъзнаха се по него, сякаш беше изненадана, че е имал сили да се изкъпе и облече.
— Донесох ти храна — каза тихо. — Сигурно си гладен.
— Да.
И все пак не беше в състояние да помръдне. Защото беше възнамерявал да се сбогуват в кухнята. Не можеше да остане тук с нея. Колкото и да му се искаше.
— Ела да седнеш. — Тя посочи мястото, където беше лежал допреди малко. И разбира се, беше почистила мръсотията, която той беше оставил след себе си, избърсала я бе с гъба или кърпа. — Трябва да хапнеш нещо.