— Вишъс — прошепна тя.
Гласът на брата долетя откъм стълбището.
— Аха. И си доведох приятел.
Лейла закри Кор с тялото си, но той нямаше намерение да го допусне. Премести я зад гърба си, отказвайки да я остави пред себе си.
Братът слезе пръв по стълбището, с пистолети в ръце, и за миг Лейла не можеше да разбере кой беше зад него. Имаше обаче само един чифт крака, които бяха толкова дълги. Само едни гърди, които бяха толкова широки. Само един мъжки вампир на планетата, чиято черна коса се спускаше до хълбоците му.
Кралят беше тук.
Когато взе и последното стъпало, Рот се изправи в цял ръст, широко разкрачен, върху пода на мазето и си пое дълбоко дъх, така че ноздрите му се разшириха. Прескъпа Скрайб Върджин, беше толкова огромен, а с черните очила, които напълно скриваха очите му, изглеждаше като убиец.
Какъвто, предположи Лейла, вероятно и беше.
— Я виж ти, във въздуха витае любов — измърмори той. — Ама че кофти.
25
Докато се взираше в лицето на някогашния си враг, Кор не изпитваше никаква враждебност. Никакъв гняв, нито ламтеж към положението му. Никаква агресия.
— Е — заяви Рот с глас, подобаващ както на аристократа, така и на воина, който беше, — последния път, когато беше в състояние да ме погледнеш в очите, се оказах с куршум в гърлото.
Встрани от него, братът Вишъс изруга под носа си и запали цигара. Беше очевидно, че не подкрепя това посещение, но не беше трудно да се досетиш, че когато Слепия крал си наумеше нещо, никой и нищо не можеше да го разубеди.
— Да поднеса ли извиненията си? — попита Кор. — Това уместно ли е в подобна ситуация?
— Главата ти, набучена на кол — измърмори Ви. — И топките ти в джоба ми.
По начина, по който Рот поклати глава към брата, можеше да се предположи, че извъртя очи зад тъмните стъкла на очилата. А после отново се съсредоточи.
— Не мисля, че съществува начин да се върнеш назад от нещо като опит за убийство.
Кор кимна.
— Вярвам, че си прав. Което ни отвежда къде?
Рот хвърли поглед към Лейла.
— Бих те помолил да излезеш, но имам чувството, че няма да го сториш.
— Бих предпочела да остана — заяви Избраницата. — Благодаря ти.
— Хубаво. — Устните на Рот изтъняха от неодобрение, но той не настоя. — Е, Кор, предводителю на шайката копелета, предателю, убиецо, дрън, дрън, дрън… Имаш цял куп титли, а? Нещо против да те попитам какви са плановете ти?
— Мисля, че това зависи от теб, не е ли така?
— Я виж ти, той имал мозък в главата си — изсмя се Рот студено. — Нека обаче изчакаме малко, става ли? Ще ти задам няколко въпроса, ако нямаш нищо против. Страхотно. Благодаря ти за разбирането.
Кор почти се усмихна. В много отношения кралят беше мъж съвсем по неговия вкус.
— Какви са намеренията ти спрямо престола ми?
Докато Слепия крал говореше, ноздрите му се разшириха и Кор се досети, че по някакъв начин е в състояние да надуши истината. За щастие, той нямаше причина да я крие.
— Нямам такива.
— Така значи. Ами твоите момчета?
— Шайката копелета ми служеха във всичко. Следваха ме навсякъде както буквално, така и преносно. Винаги.
— Минало време. Да не са те изритали?
— Мислят, че съм мъртъв.
— Можеш ли да ги намериш?
Кор се намръщи.
— Мой ред е да те попитам: какви са намеренията ти?
Рот отново се усмихна, разкривайки издължените си вампирски зъби.
— Няма да им се размине само защото блестящата идея за убийството ми е била твоя. Предателството е като настинка. Изкихаш ли се върху приятелите си, им я предаваш.
— Не знам къде са. Това е истината.
Ноздрите на краля отново се разшириха.
— Можеш обаче да ги намериш.
— Едва ли са останали там, където бяхме отседнали. Несъмнено са се преместили, навярно дори са се върнали в Древната страна.
— Избягваш въпроса ми. Можеш ли да ги откриеш?
Кор хвърли поглед към Лейла. Тя се взираше напрегнато в него с широко отворени зелени очи. Причиняваше му болка да я разочарова, наистина, ала нямаше да предаде бойците си. Нито дори заради нея.
— Не, няма да ги потърся. Няма да предам събратята си. Можеш да ме убиеш тук и сега, ако искаш. Можеш да ме изтезаваш за информация, която никога няма да получиш, защото не знам къде са. Можеш да ме изхвърлиш на слънцето. Няма обаче да те заведа при тях, за да им въздадеш смърт. Не са невинни, така е. Само че не са нападнали нито теб, нито воините ти. Нали?