— Може би не ги бива особено. Опитаха се да ме убият, забрави ли? — Кралят тупна с юмрук там, където беше сърцето му. — Все още бие.
— Те не представляват заплаха. Могъщи са, ала амбицията беше единствено моя. В продължение на векове бяха напълно щастливи да се бият и чукат в Древната страна и нямам причина да вярвам, че това положение на нещата няма да бъде възобновено в моето отсъствие.
А после, осъзнал колко откровен беше, стрелна Лейла с поглед, разкайвайки се, че беше толкова груб. Тя обаче не изглеждаше смутена.
— Какво мислиш, че ще се случи след тази вечер? — попита Рот след миг.
— Моля?
Кралят сви рамене.
— Да речем, че пощадя живота ти и те пусна на свобода… — Лейла ахна и той я стрелна с поглед. — Не бързай. Все още има да извървим дълъг път.
Избраницата наведе покорно глава, ала очите й си останаха прехласнати, пламнали от оптимизъм, който Кор не споделяше.
— Да кажем, че те освободя — продължи Рот. — Какво ще правиш със себе си?
Този път Кор не беше в състояние да погледне към Лейла.
— Прекрасно си давам сметка, че Древната страна е хубаво място по това време на годината. Много повече от Колдуел. Притежавам имот там, както и източник на доходи. Бих искал да се върна там, откъдето дойдох.
Рот дълго се взира в него и Кор срещна погледа на очите, скрити зад тъмните стъкла, макар те да бяха незрящи.
Никой не помръдваше в настъпилата тишина. Не беше сигурен дали някой дори дишаше.
Тъгата, струяща от Лейла, беше осезаема. И все пак не опита да го разубеди.
Знаеше обаче, помисли си Кор, колко безизходна беше ситуацията.
— И аз съм чувал същото — заяви Рот най-сетне. — За Древната страна. Хубаво местенце. Особено ако имаш позиция, която можеш да защитаваш, където да се разположиш, а хората те оставят на мира.
Кор кимна.
— Действително.
— Не прощавам, нито забравям нищичко от случилото се. — Рот поклати глава. — Не ми е в природата. Ала тази жена тук — той посочи към Лейла — е преживяла повече от достатъчно благодарение на такива като теб. Не е нужно да доказвам силата си на никого и няма да й съсипя живота само за да се покажа като отмъстителен корав тип. Всичко, което ми каза току-що, беше самата истина, такава, каквато я вярваш ти, и стига да се пръждосаш от Колдуел, мисля, че и за двете страни това би било най-подходящото разрешение.
Кор кимна.
— Да, и за двете страни. — Той се прокашля. — И ако това ще ти донесе душевен мир, ще ти кажа, че се разкайвам за всички свои действия, насочени срещу теб. Съжалявам за тях. В мен се беше насъбрал много гняв и ефектът беше разяждащ. Сега… нещата са различни. — Погледна за миг към Избраницата и бързо извърна очи. — Аз… — Пое си дълбоко дъх. — Не съм онзи, който бях.
Рот кимна.
— Любовта на добра жена. Познато ми е.
— Е, приключихме ли вече? — сопна се Вишъс, сякаш не одобряваше нищичко от онова, което се случваше.
— Не — отвърна Рот, без да отмества очи от Кор. — Преди да плеснем с ръце и да се прегърнем, ще трябва да направиш нещо за мен, тук и сега.
С тези думи кралят посочи килима в краката си:
— На колене, копеле.
Естествено, че Кор щеше да е принуден да си тръгне, помисли си Лейла, докато опитваше да се овладее. Не можеше да остане в Колдуел. Останалите братя може и да се престореха, че приемат прошката на Рот, но на бойното поле всичко можеше да се случи. Нямаше никакви гаранции, че в разгара на битката на някой от бойците на краля нямаше да му хрумнат идеи в разрез с това примирие, както и да му се удаде възможност да ги приложи в действие.
Особено Куин.
И Тор.
Нямаше обаче да губи време, мислейки за това. Когато кралят посочи пода пред себе си, сърцето й се качи в гърлото и тя погледна нервно към Вишъс.
Всичко в държанието на Рот издаваше взаимно разбиране, живей и остави другия да живее. Вишъс обаче вече я беше измамил веднъж и макар в крайна сметка да беше омекнал, спокойно можеше да реши все пак да изпълни първоначалните си намерения.
Дали не бяха подготвили кама или сабя за Кор? Ами ако го убиеха пред очите й.
— Защо? — попита Кор краля.
— Направи го и ще разбереш.
Кор хвърли поглед към Вишъс. После отново насочи вниманието си към Рот. И не помръдна.
Рот се усмихна страховито, като убиец, готвещ се да нанесе удар.
— Е? И не забравяй, че всички козове са у мен.
— Преклоних глава веднъж и само веднъж пред другиго. Това едва не ме уби.
— Е, ако не го сториш сега, то със сигурност ще те убие.
При тези думи се разнесе стъргане на метал в метал и Лейла с ужас откри, че Вишъс бе извадил един от черните кинжали, препасани с дръжките надолу през гърдите му.