— Прибери това — процеди Рот. — Или ще го направи доброволно, или изобщо няма да го правим…
— Той не заслужава…
Рот оголи вампирските си зъби насреща му и изсъска.
— Качи се на горния етаж. Веднага. Това е заповед.
Яростта върху лицето на Вишъс беше такава, че татуировките на слепоочието му заподскачаха по кожата му. Ала се подчини… което накара Лейла да осъзнае каква изключителна власт имаше Рот над Братството. В края на краищата дори родният син на Скрайб Върджин се подчиняваше на краля, макар че очевидно не беше доволен. Тропотът на ботушите му, докато изкачваше стъпалата, отекваше като гръмотевици, а когато се качи на горния етаж, затръшна вратата толкова силно, че Лейла почувства трясъка в зъбите си.
— И ти ли береше ядове с непокорството, когато имаше подчинени? — измърмори Рот на Кор.
— Непрекъснато. Колкото по-силен е воинът…
— … толкова по-твърда главата — довършиха двамата изречението с едни и същи думи и един и същ изтощен тон.
Лейла беше учудена.
Ала те се бяха изправяли срещу едни и същи неприятности, нали? И двамата стояха начело на група мъже, които не бяха лесни дори в най-добрите ситуации… и направо опасни в лошите.
Докато Вишъс крачеше напред-назад над главите им, стъпките му бяха безмълвни, Кор затвори очи и дълго остана така.
А после бавно се отпусна на колене.
По някаква причина да го види така, накара Лейла да се просълзи. Но разбира се, да видиш как един горд мъж се подчинява, дори при обстоятелства като тези, беше емоционален момент.
Рот протегна безмълвно ръка, онази, на която носеше пръстена, символизиращ положението му. И заяви на Древния език:
— Закълни ми се във вярност, от тази нощ и вовеки веков, поставяйки мен и моите над всички останали на земята.
Ръката на Кор трепереше, когато посегна, за да улови кралската десница. Целуна пръстена и го допря до челото си.
— Заклевам се във вярност на теб и твоите, от тази нощ и вовеки веков, и няма да служа другиму.
Двамата мъже си поеха дълбоко дъх. А после Рот положи ръка върху главата на Кор като за благословия и вдигна поглед, откривайки Лейла с незрящите си очи.
— Трябва да се гордееш със своя мъж. Това е нещо голямо за един воин.
Лейла избърса очите си.
— Да.
Рот подаде ръка на Кор, за да му помогне да се изправи. След миг… Кор прие помощта му.
Когато двамата воини се озоваха очи в очи, Рот заяви:
— Накарай всеки от бойците ти да стори същото и всички ще бъдете свободни да се върнете в Древната страна. Ще трябва обаче да чуя тази клетва от всички тях, разбираш ли?
— Ами ако вече са се прибрали зад океана?
— Тогава ще ги върнеш обратно. Така трябва да бъде. Братята, които ми служат, трябва да го приемат и това е единственият начин да ги накарам да престанат да ви преследват.
Кор потърка лице.
— Добре тогава.
— Ще останеш тук, докато търсиш момчетата си. Това ще бъде мястото ни за срещи. Ще накарам Ви да ти остави телефон, с който да се свържеш с нас. Ако бойците ти все още са от тази страна на океана, ще ни се обадиш, когато си готов, и ще го направим един по един, тук. Всяко отклонение от споразумението ни ще бъде сметнато за проява на агресия и ще бъде наказано като такава. Разбираш ли това?
— Да.
— Готов съм да проявя снизхождение, но не и слабост. Ще елиминирам и теб, и всяка заплаха срещу мен. Разбираш ли и това?
— Да.
— Добре. Значи, приключихме. — Рот поклати глава. — И мамка му, мислиш си, че ти имаш проблеми? На теб поне не ти се налага да се прибереш вкъщи с това.
Когато кралят посочи към тавана, Вишъс стъпи особено тежко, сякаш знаеше, че говорят за него.
Рот понечи да се обърне, но Кор го повика:
— Господарю…
Кралят го погледна през рамо.
— Знаеш ли, харесва ми как звучи това.
— Действително. — Кор се прокашля. — По отношение на заплахите срещу теб. Бих искал да те предупредя за един индивид, когото би било добре да държиш под око.
Едната вежда на Рот подскочи над ръба на тъмните очила.
— Да чуем.
26
Също като красотата, жертвата беше нещо субективно, въпрос, на който нямаше правилен отговор, единствено компас, чиято стрелка търсеше своя собствен север.
Троу, кръвен, а после изоставен син на Троу, уви елегантното кашмирено палто около стройното си тяло, докато крачеше по разнебитения тротоар. Кварталът, ако евтини жилищни сгради без асансьори и западнали магазинчета изобщо можеше да бъдат наречени така, беше по-скоро демилитаризирана зона, отколкото място, където някой би поискал да живее.