Ала за него жертвата да гледа такава разруха и порутеност си заслужаваше онова, което го очакваше.
Което се надяваше, че го очаква.
Трудно му беше да повярва, че изобщо го прави. Струваше му се… неподобаващо за мъж с неговото положение. Ала животът му беше поел в посока, която никога не би предвидил, нито избрал по собствена воля, така че беше свикнал с подобни изненади… макар че случващото се тук, беше прекалено дори за него. Дори за аристократ, приет в шайката копелета, станал воин, опитал се да свали краля, а после прокуден от редиците на онези беззаконници и съюзил се с богатите и амбициозните… и спасил се на косъм от това да бъде изгорен жив, когато любовницата му беше убита, задето държеше кръвен роб в мазето си.
Пълна лудост.
Странната му съдба бе оставила следите си върху него. Имаше време, когато той се ръководеше от традиционни принципи като лоялност и благоприличие, когато се държеше като достоен мъж от висшето общество. А после бе принуден да разчита на Кор да отмъсти за позор, за който, осъзнаваше, поглеждайки назад, би трябвало да отмъсти сам. Приет веднъж сред воините на Кор, той се беше издигнал над мъченията си по начин, който бе изненадал не само копелетата, но и него самия. Именно тогава бе разбрал, че всеки може да разчита единствено и само на себе си.
Амбицията, която някога бе презирал като присъща на новобогаташите, бе пуснала корени в него, кулминирайки в атентата срещу Слепия крал, който замалко да успее. Кор обаче бе изгубил желание да продължи.
Но не и той.
Рот може и да беше спечелил гласовете на населението, кастрирайки Съвета на глимерата, ала дълбоко в себе си Троу все още вярваше, че има друг, много по-добър господар за расата.
И това бе той.
Така че щеше да продължи сам, като намираше различни лостове и ги натискаше, за да получи резултата, към който се стремеше.
Спря и се огледа наоколо. Въздухът беше натежал от обещанието за сняг, нощта беше едновременно влажна и студена, облаците над главата му — толкова гъсти, че небето сякаш все повече се доближаваше до земята.
Трудно бе да се различат номерата на улица като тази — не беше от кварталите на Колдуел, където хората се грижеха за своите имоти. Тук те по-скоро биха обрали съседите си с взлом, отколкото да вземат назаем чаша захар или отвертка. Така че нямаше кой знае колко знаци, дори табелите с имената на улиците липсваха от някои ъгли.
Да. Там. От другата страна на улицата.
Троу присви очи. А после ги извъртя.
Не можеше да повярва, че на прозореца имаше проблясваща табела с думата МЕДИУМ. До задължителната рисунка на отворена длан, огряна от светлина. Лилава светлина.
Докато изчакваше една кола да мине, а после бе принуден да стъпи с велурената си мокасина в пряспа, за да стигне до бордюра, реши, че, да, жертвите, които беше принуден да прави, бяха неприятни, но необходими, нещо, което трябваше да изтърпява само докато беше принуден. Например не понасяше да живее, издържан от богати жени, така както правеше, откакто бе напуснал шайката копелета. Само че дори с парите, които бе успял да спести през последните двеста години, не би могъл да живее по начина, по който заслужаваше. Не, това изискваше капитал от порядъка на милиони долари, не стотици или хиляди.
Жертви. Действително, беше се превърнал в истинска курва, чукайки онези жени в замяна на подслон, препитание и дрехи, които да подобават на благородното му потекло. Ала дотук беше с това да живее като куче след всички онези години под властта на Кор.
Ако никога вече не видеше друг евтин разтегателен диван с празни кутии от пица отгоре му, пак би било прекалено скоро.
Както стояха нещата в момента, сексът беше малка цена за всичко, което получаваше в замяна. Освен това щеше да си е заслужавало, когато се възкачеше на престола.
Пресече улицата, прескачайки друга пряспа, след което отръска мокасините си от кишата.
— Медиум, представете си — измърмори така, сякаш сам не можеше да повярва. — Човешки медиум.
Когато стигна до вратата, боядисана в лилаво, едва не се отказа. Всичко това започваше да му изглежда като зле измислена шега.
Как иначе би могло да бъде обяснено присъствието му тук…
Тримата човеци, които се зададоха иззад ъгъла, оповестиха появата си по три различни начина. Първо долови миризмата на цигарата, която онзи в средата пушеше. Чу кашлицата на онзи отляво. Черешката на тортата обаче беше типът отдясно.
Закова се на място. И се усмихна, разкривайки златен зъб.