— Искате ли да ме светнете за какво, по дяволите, говорите, момчета? — Хекс местеше поглед между тях. — И може би да ми обясните защо от един мъж, който през последните месеци беше полумъртъв от траур, изведнъж се носи мирис на обвързване?
— Не — заяви Трез. — Не смятаме, че е нужно да обясняваме каквото и да било.
Хвърли бърз, яростен поглед към брат си и се зачуди дали няма да се наложи да се сбие с него. Ала Ай Ем просто поклати глава.
— Дълга история — промърмори той. — Хайде, Трез, да те отведем у дома.
— Мога да се дематериализирам.
— Но ще го направиш ли, там е въпросът.
— Нямаш време за това — каза Трез, когато брат му като че ли понечи да отиде при беемвето му.
Което, да, беше същият модел и година като това на Ай Ем. Бяха им направили отстъпка, какво пък!
О, освен това се беше сетил да вземе проклетия ключ. Сякаш беше планирал това, може би дори заедно с Хекс.
Бележка наум: да си вземе ключовете обратно. А ако не можеше, да си купи нова кола.
— Хайде — каза Ай Ем. — Да вървим.
Докато двамата се взираха в него така, сякаш по средата на челото му беше израснал рог, Трез се поколеба дали да не се дематериализира, оставяйки Ай Ем да се прави на шофьор без клиент, а Хекс да се отдава на теориите си за това как бил като „оголена жица“. Ала някъде дълбоко в ума си беше съгласен с тях. Колкото и да му беше неприятно да си го признае.
Така че се качи на мястото до шофьора като послушния малък идиот, какъвто си беше, и дори си сложи предпазния колан, а Ай Ем се понесе по магистралата и подкара като бесен вън от града.
— Отиде в апартамента й, нали?
Въпреки че главата започваше да го боли, Трез пусна радиото. Кид Инк дрънкаше нещо.
— Гадост.
Затвори очи и си спомни онази целувка. Да не си беше изгубил шибания ум? Не бяха минали и три месеца от смъртта на неговата шелан, а той вече се целуваше с някаква непозната?
И именно това го измъчваше, то бе причината да си тръгне от клуба. Близостта на всички онези човеци, които се мляскаха пред него и се чукаха в тоалетните, които беше построил именно с тази цел, превръщаше онова, което беше направил с Терез, натрапчиво като билборд в Лас Вегас, а вината, настанила се в стомаха му, беше като хранително отравяне.
Повдигаше му се, чувстваше се замаян и изнемощял.
Ай Ем изключи радиото.
— Е, отиде ли?
Трез извърна глава, преценявайки колите в бавната лента, които той и брат му подминаваха така, сякаш бяха паркирали на банкета.
— Да, отидох. Живее в истинска дупка. Не е безопасно. Ще я наемеш, нали?
— Не, няма да я наема.
Трез премести вниманието си от останалия среднощен график към жилищните блокове, издигащи се край магистралата, докато градът преминаваше в предградия. В безброй прозорци видя хора да минават от стая в стая, да седят на диваните си или да четат в леглото.
В този миг би се сменил с когото и да било от тях, макар да бяха човеци.
— Не я лишавай от възможността за работа заради мен. — Трез потърка очи и примига, за да пропъди петънцата в зрението си. Проклетото нощно пътуване винаги му се отразяваше зле. — Не е честно.
Господи, не можеше да повярва, че беше целунал друга жена. Докато беше заедно с Терез, докато тя се притискаше в тялото му и се взираше в очите му, беше толкова лесно да убеди сам себе си, че тя бе преродената Селена. Ала с разстоянието и времето идваше логиката: тя бе просто една непозната, която приличаше на жената, която беше изгубил.
Мамка му, беше впил устни в тези на друга жена.
Погледна през рамо към брат си в опит да престане да мисли за онова, което беше направил.
— Сериозно говоря, Ай Ем. Ако има нужните квалификации, дай й работата. Тя трябва да се махне от онова ужасно място, където живее, а аз няма да я притеснявам. Няма да се върна там.
— Е, не искам да не идваш в ресторанта заради нея.
Трез пак насочи поглед към пътя напред, ала от насрещните фарове главата му се замая. Отново разтърка очи и усети как стомахът му се бунтува.
— Хей, ще ми направиш ли услуга?
Ай Ем му хвърли поглед.
— Всичко. Какво ти трябва?
— Отбий.
— Какво?
— Веднага!
Ай Ем извъртя волана и отби на банкета. Колата още не беше спряла, когато Трез отвори вратата… което задейства стабилизиращата щанга и колелата спряха напълно.
Навеждайки се колкото се може по-напред, Трез повърна нищожното съдържание на стомаха си, което се състоеше само от жлъчен сок. Докато кашляше и се давеше, усещайки прииждането на следващия пристъп, изруга, осъзнал, че петната пред очите му се превръщат в аура.