— Просто си почини — каза Ай Ем. — Ще повикам Мани да дойде да те прегледа.
— Не го притеснявай. — Или нещо в този ред на мисли. — Можеш обаче да направиш нещо за мен. — Трез отвори с усилие очи и повдигна глава, въпреки че от това светът се завъртя около него. — Доведи ми Ласитър. Накарай онзи паднал ангел да дойде тук.
— А сега, ако нямаш нищо против, ще си поговоря с Избраницата на горния етаж.
Думите на Рот изобщо не можеха да заблудят Лейла — тонът му красноречиво говореше, че изобщо не моли Кор за позволение да говори с един от поданиците си.
Ако беше само мъничко по-сух, гласът на краля щеше да остави прах по мебелите. Ала Лейла също искаше да говори с него насаме, затова кимна, когато той посочи към стълбището, и с един бърз поглед към Кор пое по стъпалата, подготвяйки се да се изправи очи в очи с Вишъс.
Оказа се, че не бе имало за какво да се тревожи.
Братът отказваше да я погледне от мястото си до масата. Просто взе чашата, която използваше вместо пепелник, и излезе през плъзгащата се врата.
Кралят изкачи стъпалата по-бавно и Лейла се почувства виновна, задето не му беше помогнала.
— Господарю — каза, — има маса на около петнайсет стъпки вдясно…
— Много добре. — Рот затвори вратата към мазето. — Няма да е зле да седнеш. Вишъс навън ли е? Усещам свеж въздух.
— Ъ… — Лейла преглътна мъчително. — Да, на верандата е. Да… да го повикам ли?
— Не. Това е между теб и мен.
— Разбира се. — Тя се поклони, макар че кралят не можеше да я види. — И, да, мисля, че действително ще седна.
— Мъдър избор.
Кралят остана на мястото си, малко встрани от вратата, която беше затворил. За миг Лейла опита да си представи какво би било да премине през живота си, без да може да се ориентира визуално. Пред краката му можеше да е зейнала яма или да има пръснати стотици кабарчета, или… небесата знаеха какво. Ала докато гледаше твърдо стиснатата му челюст, си даде сметка, че той определено изглеждаше способен да устои на всичко. И как само му завиждаше за това.
— Е, няма ли да седнеш?
Откъде знае, зачуди се, и побърза да се настани на един от четирите стола.
— Да, господарю?
Рот заговори със спокоен, равен глас, произнесе думи и изречения, които при всички други обстоятелства Лейла не би имала проблем да разбере.
В този случай обаче не схвана нищо след „Малките ти са…“.
— … всяко второ денонощие, в зависимост от графика на дежурствата му. Така е справедливо и смятам, че балансира интересите на всички. Фриц ще бъде отговорен за това да те придружава до…
— Съжалявам — процеди Лейла с усилие. — Може ли… дали е възможно да повторите онова, което казахте?
Лицето на краля като че ли омекна.
— Искам децата ти да бъдат с теб през едно денонощие. С Куин ще си поделите родителските права поравно и заедно ще отговаряте за всички решения, които ги засягат.
Лейла примига учестено, давайки си сметка, че цялото й тяло трепери.
— Значи, няма да ми ги отнемете?
— Не, няма.
— О, господарю, благодаря ви. — Тя затисна устата си с ръка. А после заговори, без да я сваля. — Не бих могла да живея без тях.
— Знам. Вярвай ми, разбирам го. А Светилището ще ти осигури нужната безопасност.
Лейла се сепна.
— Съжалявам, какво?
— Ще ги заведеш в Светилището и ще се настаните в личните покои на Скрайб Върджин… не е като тя да ги използва вече. Това е най-сигурното място за трима ви, защото дори не е на Земята, а Фюри и Кормия ме увериха, че с лекота ще можеш да се придвижваш по начина на Избраниците заедно с децата, трябва просто да ги прегърнеш и готово. — Рот поклати глава. — Куин ще откачи, когато му кажа, но няма как да постави под въпрос сигурността им, докато са там горе. А когато те не са с теб, ще бъдеш свободна да ходиш, където поискаш. Можеш да използваш и това място.
Последва пауза и Лейла се изчерви.
Защото Рот знаеше точно какво щеше да иска да прави и с кого. Поне докато Кор не си заминеше за Древната страна.
— Да — каза тя бавно. — Да, да, действително.
— Но има едно условие: да ги връщаш, когато дойде време да бъдат при Куин. Така както той ще ти ги дава, когато е твоят ред. Графикът трябва да бъде спазван и от двама ви.
— Абсолютно. Те имат нужда от баща си. Той е много важен в живота им. Не искам да сторя нищо, с което да изложа това на опасност.
Рот беше прав. Сега, когато тя на практика беше получила прошка по обвиненията в предателство, основният аргумент на Куин против това тя да има контакт с малките щеше да бъде, че вече не може да живее в имението на Братството заедно с тях, а на света нямаше друго място, дори ако охранителната му система беше дело на Вишъс, което би могло да се мери със защитата, която предлагаше то.