Решението? Място извън света.
В края на краищата над Светилището беше имало едно-единствено нападение. И то беше опит за преврат, подготвен от недоволни в редиците на глимерата, които вече не бяха сред живите.
Тя, Лирика и Рамп щяха да бъдат щастливи там, заобиколени от зелената трева, изобилието от цветя, мраморните шадравани, храмовете. Имаше толкова много, което да изследват, докато растат и прохождат.
— Съвършено е — каза Лейла. — Господарю, съвършено е.
— Ще тръгвам и още сега ще говоря с Куин. Ще го сложа на дежурство утре вечер. Тогава ще дойдеш в имението и ще вземеш децата.
Лейла наведе глава.
— Това е… толкова далеч.
— Така е най-добре. Куин е крайно нестабилен и не искам да си наблизо, когато му представя графика за посещенията, нито когато дойдеш да вземеш децата. Така че нямаме друг избор. Но ще накарам Бет да ти изпрати още снимки.
— Снимки?
— Аха. Не ги ли получаваш на телефона си?
— Не го взех със себе си. Тя да не би да ми е изпращала снимки?
— Те всички ти пращат снимки. Направили са група и ти си в нея, или поне така ми казаха. Жените в къщата искаха да са сигурни, че няма да пропуснеш нищичко.
— Те са толкова… — Лейла си пое дълбоко дъх, за да се овладее. — Толкова мило от тяхна страна.
— Разбират какво преживяваш. Или поне достатъчно, за да са ужасени.
Лейла допря ръце до лицето си. Сякаш това щеше да й помогне да се овладее.
— Ела.
Когато кралят й даде знак да се приближи, тя скочи от стола и се втурна към него. Да прегърне Рот, бе като да обвие ръце около роял, твърде кораво и прекалено огромно.
Ала кралят я прегърна на свой ред и я потупа по гърба.
— Ще ми направиш ли една услуга?
Лейла подсмръкна и вдигна очи към твърдата линия на брадичката му.
— Всичко.
— Внимавай с Кор. Дори ако не те убие физически, пак може да те съсипе завинаги.
Лейла бе в състояние единствено да поклати глава.
— Вече го направи, господарю. Вредата, боя се, вече е нанесена.
28
Докато претърсваше потъналия в завеси и огрян от светлината на свещи кабинет или стая, или каквото там беше на медиума, Троу не чуваше нищо друго освен думкането на сърцето си. Като че ли беше сам, ала инстинктът му нашепваше друго. Бръкна под палтото си и сложи ръка върху дръжката на пистолета, мислейки си за тримата човеци, които беше накарал да си плюят на петите от страх.
Щеше му се да не беше изправен срещу нищо по-екзотично от трима побойници и сгъваем нож.
Очите му обхождаха стаята, търсейки източника на шума, който бе чул, причината за предупрежденията на инстинктите му, нещо…
О, Съдби, какво беше това?
Нищичко не помръдваше. Абсолютно нищо.
Благодарение на някакъв трик… или и той не знаеше какво… пламъците на свещите бяха напълно неподвижни, сякаш бяха нарисувани, восъкът им не се топеше, невидимо течение не полюшваше златните им пламъчета, във въздуха не се издигаха тънки струйки дим.
Обзет от истински ужас, той вдигна ръка, нави ръкава си и си погледна часовника. Стрелките, работещи безпогрешно, когато беше излязъл от настоящото си обиталище, сега не се движеха по циферблата.
Просто за да си докаже, че може да го стори, той направи няколко крачки и отиде до един от прозорците. Вдигна пердето и погледна навън. По улицата не минаваха коли. Но пък и тя беше пуста…
В сградата отсреща двама човеци седяха в овехтели кресла и гледаха телевизия. Бяха обърнали глави един към друг, а единият тъкмо поднасяше бутилка бира към устата си.
И двамата не помръдваха.
Също като рекламата на KFC върху екрана.
— Прескъпа Скрайб Върджин… — Троу затвори очи и се облегна тежко на стената. — Какво безумие е това?
Мислите му се върнаха към думите на жената, изпратила го тук. Един медиум в центъра. Вещица. Човешка вещица, която имала портали към отвъдното.
Разговорът беше започнал край една маса за хранене, претъпкана с жени от висшето общество, които бръщолевеха за своите „проблеми“ и решенията на такива ужасни неприятности като подове, лакирани прекалено светло, прекалено тъмно, прекалено неравномерно, и дизайнерски чанти, започнали да се износват по ръбовете, и какво още… а, да, несъобразителни любовници и хелрени, които просто не можели да разберат моралния императив, идващ с новата колекция пролет/лято на „Шанел“.
В един момент една от жените бе заговорила за медиуми и гледачки на карти таро и как жената, обитаваща това място, й била помогнала. Колко плашещо било онова, което човешката вещица била открила. Как тя накрая спряла да я посещава, защото „нещо просто не било наред“.