Кой да предположи, че ще се окаже права за това? Вероятно единственото, за което бе права от доста време насам.
Подготвяйки се за нападение, Троу зачака някое призрачно видение да се материализира от някой от тъмните ъгли, прилеп да се стрелне над главата му или пък зомби да се появи от дъното на стаята, тътрузейки крака. И дано да беше някое от последните две, тъй като бяха нещо, срещу което пистолетът би могъл да му свърши работа.
Когато не се случи нищо, започна да се чувства глупаво. Поне докато не погледна към свещите.
— Ще ме пуснеш — заяви в застиналия въздух. — Ще си отида и повече няма да те безпокоя.
Нямаше представа на кого говори. Когато не получи отговори, си заповяда да пристъпи към кръглата маса. Заповяда си да не надзърта в кристалното кълбо и хвърли поглед през рамо…
Стържещ звук, като нокти, дращещи по дърво, привлече погледа му наляво.
На пода имаше нещо.
Приближи се внимателно, без да сваля пистолета, разпознавайки очертанията на предмета едва когато стигна до него.
Книга. На пода имаше книга, прастара на вид, с оръфана кожена подвързия и дебели страници с корави краища.
Троу коленичи и се намръщи. Около книгата се виждаха следи от изгорено, сякаш самото й присъствие съдържаше горещина, достатъчна, за да изгори дървото под нея.
Това ли беше звукът, който беше чул, зачуди се. Дали появата на книгата в тази равнина на съществуване бе оповестена с онзи силен трясък? Посегна да докосне изрисуваната корица…
И отдръпна ръката си със съскане. Също като с вратата, когато беше искал да я отвори, разтърси длан, опитвайки се да пропъди неприятното изтръпване…
Корицата се отвори без предупреждение и Троу отскочи рязко назад, приземявайки се по задник.
От пергаментовите страници се надигна облаче прах и той присви очи. Мастилените редове бяха изписани хоризонтално на език, който Троу не познаваше.
Приведе се напред… и ахна.
Каквото и да бе написаното, то се преобразяваше пред очите му, чертичките и тиренцата от мастило се разместиха, образувайки думи на Древния език. Да, това беше Майчиният език.
И като че ли ставаше дума за…
Троу вдигна очи. Огледа се наоколо. А после, тласкан от внезапен импулс, който изведнъж му се стори така силен, както и инстинктът за оцеляване, затвори книгата и я вдигна от пода.
Отново усети изтръпване, ала то вече не беше неприятно. Всъщност книгата като че ли беше жива в ръката му и одобряваше носителя си така, както котка можеше да се увие с мъркане около ръката на собственика си.
И именно тогава се случи.
Изведнъж отнякъде далече долетя вой на сирена и докато Троу поглеждаше към прозорците, пламъците на свещите в ъглите на стаята се раздвижиха от течение.
Вратата, през която беше влязъл, изскърца. Онова, което беше заключено… сега бе отворено.
Притиснал книгата към гърдите си, Троу се втурна към изхода, тичайки така, сякаш животът му зависеше от това. Не спря, докато не се озова на улицата, в кишата и студа. Страхът не го остави веднага — като хищник, преследващ жертвата си, но това не трая дълго.
Подкрепян от книгата до сърцето му, той откри, че се усмихва, докато се дематериализираше от този квартал.
29
След като Кралят си тръгна, Лейла слезе в мазето на ранчото и изобщо не се изненада, когато завари Кор да крачи напред-назад, сякаш я чакаше да се върне.
— Е, отидоха ли си? — попита я.
— Да.
— Има ли охранителна система в къщата? Някакви оръжия?
— Контролното табло на охранителната система е в кухнята и Ви ми показа как да я активирам.
— Направи ли го?
Не че се разпореждаше или нещо такова, просто беше невероятно напрегнат, сякаш единственото, което ги делеше от… вълци или нещо такова, беше възможността да ги заключи тук и да натрупа оръжия в случай на атака.
— Не.
Кор се усмихна, сякаш полагаше усилие да не изглежда неприятен, но очите му бяха напрегнати.
— Как се активира алармата?
— Аз, ъ, ще ти покажа.
Лейла имаше чувството, че Кор няма да се успокои, докато не разбере как действа алармата и не се научи да работи с нея. Оказа се права. Настоя да му покаже как да въведе кода и кои копчета да натисне.
А после очевидно трябваше да провери всички врати и прозорци.
Лейла го последва, докато обикаляше стаите и баните една по една, преглеждайки райберите на прозорците и механизмите, които не им позволяваха да се отворят на повече от няколко сантиметра. След това дойде ред на резетата. Провери дори вратите на гаража, като настоя Лейла да си остане вътре, тъй като беше студено.