Выбрать главу

Когато отново влезе в кухнята, кимна и задейства алармата.

— Тази къща е добре обезопасена.

— Вишъс се грижи за тези неща.

— Добре се е справил.

Кор отиде до печката и се зае да отваря чекмеджетата.

— Тези ще трябва да свършат работа.

Един по един, подреди всички ножове, които успя да открие: един сатър, един с назъбено острие, два за белене на плодове и един за месо. Уви ги в кърпа за съдове, а после й протегна ръка.

— Да слезем долу.

Лейла се приближи до него и потрепери, когато дланите им се срещнаха. Докато слизаха по стъпалата, тялото й се отпусна.

Когато стигнаха до последното стъпало, Кор спря и се взря в нея. Тя му даде миг, за да проговори, а когато той не го стори, прошепна:

— Да, моля те.

Кор затвори очи и се олюля. А после наведе глава.

— Сигурна ли си?

— Никога не съм била по-сигурна за каквото и да било в живота си.

Клепачите му се повдигнаха.

— Ще бъда нежен с теб.

На върха на езика й бе да му каже да не се сдържа. В действителност последното, което искаше, бе той да й спести каквото ида било, защото вероятно никога вече нямаше да бъдат заедно.

А после умът й престана да функционира, защото Кор я притегли към тялото си. Със свободната си ръка, онази, с която не държеше ножовете, я помилва по бузата, а после докосна долната й устна с палец.

А в следващия миг устните му бяха върху нейните, галеха ги. Целувката беше лека като дъх и това бе дразнещо. Лейла искаше повече… И все пак, когато опита да го получи, той се отдръпна лекичко, запазвайки контрол.

Най-сетне се откъсна от нея и плъзна длан по косата й.

— Може ли да вляза в спалнята ти?

Очите му бяха прекрасни, пламнали и горещи, тъмносиният им цвят беше станал почти черен от силата на желанието му. А за Лейла лицето му беше красиво — силно и мъжествено, и могъщо, дефектът на горната му устна беше нещо, което не забелязваше и за което не мислеше. Всъщност харесваше го целия — силата и уязвимостта му, дивата му природа и възпитаните усилия, които полагаше, воина у него и закрилника, в който се превръщаше заради нея.

— Да — прошепна тя.

— Бих могъл да те занеса на ръце, но сега не съм достатъчно силен.

Улови я за ръка и заедно влязоха в спалнята, където Лейла се бе мъчила да поспи през деня. И все пак, въпреки че изобщо не си бе отдъхнала, тя се чувстваше наситено, почти болезнено будна.

С помощта на волята си Кор запали лампата върху бюрото и затвори вратата. А после я отведе до леглото, навеждайки се, за да пъхне ножовете под матрака.

Когато приседнаха, Лейла усети, че се изчервява.

Той се усмихна.

— Срамежливостта ти ме съсипва. Погледни ръцете ми.

Протегна ги и лекото им треперене бе в рязък контраст с дебелите вени, които се спускаха от лактите до китките му.

— Сънувах как те докосвам — промълви. — Толкова много пъти…

— Докосни ме сега.

Когато той не помръдна, сякаш замръзнал, Лейла улови раменете му и поднесе устни към неговите. И, о, прескъпа Скрайб Върджин, когато вложи целия си копнеж в тази целувка, той отвърна по същия начин. Кор имаше вкус на секс и отчаяние и много скоро ръцете му станаха груби, а ръмженето му изпълни тихата притъмняла спалня. Вече не беше предпазлив с нея, когато се озова отгоре й и тялото му натисна нейното във възглавниците, а коляното му се пъхна между краката й, разтваряйки ги широко…

Изведнъж спря и се дръпна назад.

— Лейла… обич моя, аз съм на ръба на…

— Вземи ме. Побързай, о, просто ме вземи, толкова дълго чаках.

Кор оголи вампирските си зъби и изсъска, а очите му горяха от страст — именно това, което Лейла искаше от него.

— Позволи ми да те видя, трябва да видя тялото ти — простена той, докато плъзваше ръка надолу към кръста й.

Гърбът на Лейла се изви в дъга, когато той улови ръба на блузата й и започна да го вдига нагоре по корема й, до…

Гледката на гърдите й го накара да ахне.

— О, прелест моя.

Остана вкаменен при вида й и Лейла бе тази, която довърши започнатото, като свали блузата през главата си и я захвърли, без да я е грижа къде. Докато тя отново се отпускаше на възглавниците, Кор се надигна на колене и обкрачи хълбоците й. Сега вече ръцете му наистина трепереха, докато прокарваше връхчетата на пръстите си по ключицата и надолу към гърдите й.

— По-изумителна си дори от фантазиите ми.