Докато запленените му очи се плъзгаха благоговейно по голата й кожа, Лейла осъзна, че да се чувстваш красив няма нищо общо с това как изглеждаш в действителност. То бе състояние на ума и нищо не можеше да накара една жена да го изпита с пълна сила така, както мъжът, когото желае, да я гледа по начина, по който го правеше Кор в този миг.
— Благодаря ти — прошепна.
— Аз съм този, който трябва да ти благодари за дара на твоята плът.
Надвесил се над нея, Кор изглеждаше огромен, макар да бе отслабнал толкова много, раменете му бяха така широки, ръцете му — така масивни. И докато се навеждаше, за да докосне шията й с устни, шевовете на дрехата му се обтегнаха до скъсване.
С разтуптяно сърце и пламнали вени, Лейла отново изви гръбнак, когато устните му се раздвижиха до кожата й. В същото време ръцете му, тези невероятни ръце, обхванаха гърдите й и той се залови със зърната й, поемайки първото едното, а после и другото в устата си.
В отговор, нейното тяло му се подчини напълно, останало сякаш без кости. Първата вълна на трескаво нетърпение отслабна леко, когато тя се отдаде на усещанията.
Докато Кор боготвореше гърдите й, през главата й за миг пробяга мисълта, че в известен смисъл животът й бе описал пълен кръг. Обучена като ерос, чиято едничка цел бе да задоволява Примейла и да му роди деца, тя бе съзряла и започнала службата си по време, когато нямаше на кого да служи. Предишният Примейл беше срещнал трагичен край, а новият все още не беше определен. Така че тя бе чакала, докато Фюри не бе издигнат до тази позиция. Той обаче бе взел само една жена. Последвало бе още чакане, докато животът й приемаше нови очертания, когато Фюри освободи нея и сестрите от Светилището, позволявайки на Избраниците да слязат на земята, независими както никога досега.
Ала за нея нямаше любов. Нито секс.
Само кратко увлечение по Куин, което, осъзнала бе тя, беше просто фантазия в сравнение с онова, което той споделяше с онзи, когото наистина обичаше.
И все пак тогава двамата мъже не бяха заедно и изглеждаше така, сякаш са обречени да останат разделени. Затова, когато бе навлязла в периода си на нужда, помоли Куин да я облекчи не защото я обичаше, а защото по онова време той беше точно толкова изгубен, колкото и тя. През онези ужасни часове на страданието й те бяха заедно единствено за да може тя да зачене, и бяха успели.
Почти не помнеше самия акт и не искаше да си спомни.
Особено като се имаше предвид какви бяха отношенията между нея и Куин сега.
Така че, макар да имаше деца, на практика беше девствена. Не знаеше какво е да бъде докосвана с любов и нежност от сексуален партньор, когото обичаше и който също я обичаше.
— Толкова се радвам, че си ти — каза, докато гледаше как езикът му си играе със зърното й.
Пламналите очи на Кор се вдигнаха към нейните и когато ги видя да потъмняват от самоомраза, на Лейла й се прииска да можеше да му спести това чувство.
— Не. — Сложи връхчетата на пръстите си върху устните му, спирайки думите, които той се канеше да изрече. — Аз съм тази, която решава, не си ти този, който може да го прецени. И моля те, не спирай.
Кор поклати глава, а после се спусна надолу към колана на клина й, докосвайки я с устни, докато пръстите му се плъзваха по ластика.
— Сигурна ли си? — попита я дрезгаво. — Сваля ли дрехите ти веднъж, няма да има връщане назад.
— Не спирай. За нищо на света.
Кор прехапа долната си устна.
— Обич моя…
А после смъкна клина й заедно с бикините, оголвайки я пред горещия си поглед.
О, как се плъзнаха навсякъде очите му — по краката и по женствеността й, където нямаше нито едно косъмче, по долната част на корема й, обратно към гърдите й.
Миризмата на обвързването му се усили толкова, че беше единственото, което Лейла усещаше.
Станал отново внимателен, Кор се отпусна бавно върху нея.
Усещането на коравата издутина в анцуга му накара Лейла да повдигне хълбоци и да се отърка в него.
Когато я целуна отново и езикът му проникна в устата й, за да срещне нейния, ноктите на Лейла го одраскаха по гърба. Не можеше да издържи нито миг повече, женствеността й копнееше за него, тялото й бе напрегнато до краен предел, задето бе толкова близо и все пак — разделено от неговото.
— Сега — умоляваше го. — Моля те…
Едната му ръка изчезна между тях и тя простена, когато топлата му длан се плъзна от вътрешната страна на бедрото й. И ето че той докосваше горещата й сърцевина.
Беше изцяло готова за него и все пак, когато я връхлетя, освобождаването й беше толкова неочаквано и изненадващо, насладата рикошира в нея и тя сякаш полетя над леглото.