Кор й помогна да продължи да се носи на вълните на насладата до самия край. А после долната част на тялото му се надигна и я обзе вълнение от очакването да почувства кожата му до своята, да познае мъжествеността му без никакви прегради между тях.
Ала когато тазът му се върна до нейния, все още не беше свалил анцуга си. Възбудата му обаче беше освободена и Лейла притвори очи, когато се докосна до нея.
— Опитвам се да го направя бавно — каза той през стиснати зъби.
— Не е нужно.
С тези думи тя свали ръце, откри плътната му корава дължина и я поднесе към себе си…
Кор се плъзна в нея и те си паснаха съвършено. Лейла бе така завладяна, че очите й плувнаха в сълзи, защото знаеше, че Кор изпитва същото — свърши в мига, в който проникна напълно. Воинското му тяло започна да се излива в нея… и все пак той се дръпна, главата му се отметна назад, тревога беляза лицето му, докато тялото му продължаваше освобождаването си.
— Нараних ли те? — попита с ужас.
— Какво?
— Ти плачеш!
— Какво… о, не, не, не… — Лейла взе лицето му в шепи и го целуна. — Не… не е от болка. В никакъв случай.
Отново го целуна и се опита да намери ритъм между телата им. Ала той не й позволи.
— Защо плачеш? — поиска да узнае, отдръпвайки се лекичко от нея.
Лейла избърса нетърпеливо очите си.
— Защото… никога не съм вярвала, че един ден ще те имам по този начин. Не мислех… не мислех, че това между нас ще се случи, и просто съм толкова благодарна. Беше прекалено дълго това чакане, този мъчителен копнеж.
Кор се подпря на лакти.
— За мен беше същото — прошепна. — През живота си научих, че сънищата не се сбъдват. Единствено кошмарите откриваш и в истинския живот. Нямах надежда, че това може да стане истина.
Измъчена светлина се появи в очите му и Лейла се зачуди какви ли ужаси беше познал през трудния си живот. Едва ли бе лесно да носиш дефект като съсипана устна.
Опитвайки се да завърши както трябва онова, което бяха започнали, тя си заповяда да пропъди подобни тъжни мисли и се съсредоточи, като посегна към ръба на пуловера му. Ала когато понечи да го свали, той я спря, отмествайки ръката й.
— Няма ли да се присъединиш към мен? — попита го.
Той поклати безмълвно глава и преди тя да успее да му зададе въпрос, хълбоците му се раздвижиха, възбудата му милваше вътрешността на сърцевината й. Насладата отново я надви и завладяна от горещина, тя си позволи да се изгуби в усещането.
Искаше й се завинаги да могат да останат заедно тук. Знаеше обаче, че не бива да се надява на подобно нещо.
Съдбата беше решила да им даде този едничък миг, преди той да се върне там, откъдето беше дошъл. И макар че й се искаше да бъде благодарна за него, жадуваше за повече.
Любовта беше като живота, помисли си. Колкото и много да имаш, когато дойде краят, никога не е било достатъчно.
30
Докато се върне в имението заедно с Краля, на Ви тотално му беше писнало от всички. Включително и от него самия.
Ала докато двамата се материализираха един до друг пред фонтана, беше наясно, че работата му като лична охрана ще приключи едва когато вкара Големия лош шеф през вестибюла и във фоайето. Тогава и само тогава щеше да е свободен да напусне кораба и да се отреже.
С малко повече късмет онези две бутилки „Грей Гуус“, които Фриц беше донесъл, все още бяха там, където ги бяха оставили — под плота в кухнята на Дупката.
След нощ като тази дори нямаше да има нужда от лед.
Или чаша.
— Поздравления — каза Рот.
Ви стисна ръката, която беше почти толкова дебела, колкото неговото бедро, и пое напред.
— За какво?
— Тази вечер имаше още една възможност да проявиш благоразумие.
— Аз винаги съм благоразумен.
— В собствените ти очи, сигурен съм, че наистина е така.
— Стъпало — измърмори Ви, когато стигнаха до каменното стълбище. — И какви са плановете сега? Надявам се да ги бива, между другото. Защото имам среща с една бутилка водка.
Кралят пое по стъпалата, без да отговори, и на Ви му се прииска да оголи зъби и да изсъска.
— Кажи ми — настоя вместо това.
Когато стигнаха до вратата, Рот спря и го погледна.
— Готов съм да говоря с Куин. Възможността, която ти се открива, е да стрелят по теб, защото ще ме придружиш, за да говоря с него.
— Това не е възможност да проявя благоразумие. На това му се казва да се превърнеш в мишена.
— Все същото.
— Честна дума, с теб е, все едно непрекъснато печеля от тотото. — Ви отвори вратата на вестибюла. — Всяка шибана нощ.