Рот намери камерата с ръка и сложи лице пред нея.
— Късметлийско копеле си, в това няма съмнение.
Фриц отвори широко вратата и светлината на великолепното фоайе бе достатъчна, за да накара Ви да запримигва.
— Господарю! — възкликна догенът. — Повелителю! О, толкова се радвам, че се прибрахте преди бурята! Да ви донеса ли нещо за пийване?
Усмивката на Фриц беше като на басет, изтъкана сякаш от бръчки и възторг, а и възприятието му за времето бе като на куче, радостта му — такава, сякаш двамата бяха отсъствали пет години, а не само час.
— Какво ще кажеш за две бронежилетки? — измърмори Ви под носа си.
— Но разбира се! Коя предпочитате: „Алфа Елите“ или става дума за детониране на бомби, за което ще са нужни тактическите жилетки на „Параклийт“?
Сякаш ставаше дума да избереш бяла вратовръзка и фрак вместо обикновен смокинг.
Просто не можеше да не го обичаш, принуден бе да признае Ви.
— Само шегичка, мой човек. — Пъхна ръчно свита цигара между устните си и продължи да говори с нея в уста, докато вадеше запалката си. — Или поне така се надявам.
— Всичко, което поискате! О, и, господарю, позволих си волността да оставя Джордж да се облекчи преди петнайсет минути.
— Благодаря ти, Фриц. А…
— Освен това го нахраних. Дадох му остатъка от филето от снощи, но го стоплих и му го поднесох с пресни моркови, пюре от тиква и зелен фасул. Всичко беше органично, разбира се.
— Обичаш това куче, а?
Догенът се поклони толкова ниско, че бе истинско чудо как гъстите му сиви вежди не ометоха мозаечния под.
— О, да. О, да.
— Добър мъж си ти.
Рот като че ли искаше да потупа иконома по рамото или да вдигне ръка, за да плесне длан в неговата, но не го стори. Макар да беше крал, имаше неща, които просто не правиш, и едно от тях бе да осъществяваш физически контакт с прислужник от старата школа като Фриц.
Икономът като нищо щеше да се взриви от смущение.
Вместо това Рот пое самоуверено напред и Ви го последва.
— Три крачки — каза Ви, когато дойде време.
Слепия крал се качи на първото стъпало на голямото стълбище с координацията на танцьор на степ, знаеше и когато стигнаха до върха. Първата им спирка беше кабинетът му, където в мига, в който отвори двукрилата врата, беше нападнат от Джордж, който явно не бе очаквал някога отново да види стопанина си.
— Хайде, момче, връщай се на работа. Води.
Джордж изприпка до бюрото и се върна с повода си, който Рот му сложи толкова бързо, че би могъл да се закълнеш, че вижда какво прави. И ето че куче и стопанин, отново заедно, се отправиха към коридора със статуите. Следвани от Ви. Който несъмнено изглеждаше като злодей от филм на „Дисни“.
По дяволите, дори той не искаше да бъде в това ужасно настроение, в което се намираше. Но разбира се, от себе си няма как да избягаш, дрън, дрън, дрън.
Когато стигнаха до стаята с бебетата, Рот почука веднъж и отвори. На светлината на нощната лампа с формата на луна и звезди не бе трудно да различат Куин на леглото, гушнал дълбоко заспалите деца от двете си страни.
Той обаче не спеше.
— Здрасти — каза тихо.
— Трябва да поговорим — заяви кралят, докато Джордж сядаше до него.
— Нещо против да излезем в коридора?
— Не.
Куин кимна и се изправи бавно. След това замести поглед между двете спящи бебета, сякаш не можеше да реши кое първо да отнесе в люлката му.
— Ви, малко помощ?
За миг Ви нямаше представа на кого говори, макар да беше чул името си. После обаче Рот обърна глава към него, сякаш той също чакаше отговор.
Окей, защо не можеше просто да си пие на спокойствие сега? Макар че да транспортира една от тези машини за акане до люлката трябва да бе за предпочитане пред това да избягва куршуми. Нали така?
Хвърли поглед към двамата млечни наркомани. Е, добре де, може би не беше чак толкова сигурно кое е за предпочитане.
— Ви? — подкани го Куин.
— Аха. Разбира се. — О, да, страааааааааааашно бих искал да разнасям деенкато ти. А след това може да се редуваме да си правим прически един на друг. — Какво да направя?
Веждите на Куин подскочиха, докато Ви се приближаваше до леглото.
— Вземи Рамп и го отнеси ей там.
Главата. Подкрепяй главата…
— Трябва да подкрепяш главата — добави Куин.
Видя ли, каза си Ви. Всичко ще е наред. Само дето тогава осъзна, че държи запалена цигара в ръката си.
— Дай ми цигарата — обади се Рот отегчено. — По дяволите, Ви, не може да пушиш край малките.
Докато Куин се изправяше на крака с Лирика, Ви се прости с цигарата си, сякаш беше последният удар на сърцето му. След това протегна ръце към сина на брата. Човече… освен ако не ставаше дума за медицински случай, му се струваше толкова нередно да докосва с проклятието си каквото и да било по-ценно от торба с кучешка храна, макар да знаеше, че с детето няма да се случи нищо лошо.