Така де, източникът на топлина едва ли щеше да изпържи малкия Рамп или нещо такова. Нали?
Мамка му…
Малък. Топъл. Силен.
Такова беше усещането. А най-странното бе, осъзна изведнъж, че за първи път държеше дете извън болнична обстановка. Не че ги беше избягвал, просто никога не беше проявявал интерес към малките вонящи, хленчещи копеленца. Ни най-малко…
Без предупреждение Рамп отвори очички, тъкмо когато Ви го поставяше в люлката до тази на сестра му.
Ви се сепна. Леле, ама тези очи наистина бяха адски пронизващи, страшно директни и мъничко враждебни, сякаш хлапето знаеше, че да го разнася насам-натам изобщо не влизаше в квалификациите на Ви и не беше нещо, което който и да било уважаващ себе си родител би допуснал.
— Спокойно, мой човек — измърмори Ви, докато хвърляше поглед встрани, за да види какво прави таткото край другата люлка, и последва примера му, придърпвайки одеялото, досущ като Куин. — Всичко е наред. Добре си, нали?
Куин погледна към тях.
— Боец ми е той. Отсега му личи.
Ви се отпусна на пети, скръстил ръце на гърдите си, без да откъсва очи от малкия вампир. Който му отвърна със същия свиреп поглед.
По устните му се разля усмивка. По-силно беше от него. Не можеше да не се възхитиш на подобна сила и тя очевидно идваше от потеклото му. Как иначе да обясниш, че създание, което едва имаше и месец, бе готово да се изправи срещу пораснал вампир, въоръжен до зъби и в отровно настроение.
— Мой човек. — Ви протегна ръката без ръкавицата. — Дай пет.
Рамп нямаше представа какво е да плеснеш длан в нечия друга, но за сметка на това сграбчи ръката пред личицето си и стисна с всичка сила.
Ви се разсмя гърлено.
— Да, може да се биеш до мен, когато пораснеш. А веднага щом си достатъчно голям, за да държиш кинжал, ще ти направя един. Сам ще го изкова. Ще бъдеш досущ като баща си, страхотен воин. Също като него…
Докато Ви като че ли намираше партньор в престъпленията, Куин усети, че се взира в него. По цял куп причини.
Първо, това, че Ви сякаш започваше да се поддава на очарованието на Рамп, беше… е, по-вероятно бе да видиш Господ с очите си, отколкото някой като Ви да вземе да се размеква заради едно хлапе. Второ, Рамп като че ли също започваше да го харесва, обичайно враждебната първа реакция на малкия си отиваше, напрежението се отцеждаше от телцето му, а в изражението и късогледите му бебешки очи се появяваше нещо доста подобно на топлота.
Беше малко като тигър да срещне друг в джунглата и двамата да решат да тръгнат заедно, вместо да се мъчат да се изядат един друг. Ала основната причина Куин да не бе в състояние да извърне поглед?
Обърна леко глава и погледна към далечния ъгъл. Към дупките от куршум на тавана.
Ще бъдеш досущ като баща си. Също като него.
Куин потръпна и разтърка слепоочията си.
— Готови ли сме?
Рот и Джордж се завъртяха.
— Вратата.
Докато излизаха, Куин се зачуди дали Ви ще остане в стаята при децата. Кой знае, може би щеше да им прочете приказка за лека нощ или нещо такова.
Само че той ги последва и сега тримата стояха в коридора заедно с кучето на краля. Преди някой да успее да каже каквото и да било, Зейдист се показа от стаята си в дъното на коридора. Хвърли им един поглед, поклати глава и се прибра обратно.
О, да, всички знаеха за какво беше това.
— Ето как ще бъде — започна Рот без предисловие. — Поравно. Когато са при нея, ще бъдат в Светилището. Започва от утре след залез-слънце, когато отидеш на бойното поле. Не подлежи на обсъждане, нито ми е нужно твоето одобрение. Това е кралско нареждане и очаквам да се държиш като мъж, а не като пациент в лудницата.
Куин допря длани от двете страни на главата си. Сякаш това щеше да помогне на мозъка му да заработи.
— Светилището? — повтори.
— Тя може да пътува като Избраница и те също. — Рот върна цигарата на Ви. — Скрайб Върджин вече не използва покоите си, така че има къде да спят.
— Занесох още пойни птички там горе — намеси се Ви, докато дръпваше от цигарата си. — Бас държа, че на хлапетата ще им харесат. Малките гадинки са пъстри и пеят хубаво. Нали знаеш, доказано е, че сетивното стимулиране помага за…
Братът се сепна и придоби подразнен вид, когато видя Куин и Рот да го зяпат така, сякаш беше сменил кожените дрехи с розова рокля и пантофи.