31
Когато съмна, поне според цифровия часовник върху нощното шкафче, Кор усети как по тялото му преминава спазъм на остатъчна болка. Само като си помислеше къде бе едва преди двайсет и четири часа…
Ако тогава някой ангел слезеше от небето и му кажеше, че в рамките само на едно денонощие от прага на смъртта ще се озове легнал до своята любов в къща, притежание на Братството? Би заявил, че е невъзможно.
Дори ако му го беше казала самата Скрайб Върджин.
Хвърли поглед към Лейла. Тя се бе отпуснала върху гърдите му, изтегната като най-хубавото одеяло, което някой бе имал някога. Част от онова, което толкова му харесваше в този момент, освен факта, че бе напълно сексуално задоволен, също като нея? Тя спеше дълбоко. Избраницата Лейла беше потънала в необезпокояван от нищо сън, тялото й беше лениво отпуснато, дишането й — равномерно, клепачите й — затворени така, сякаш от много, много отдавна не си бе отдъхвала наистина.
Качеството на съня й имаше значение за него по ред причини, най-важната от които бе, че не би могла да е толкова спокойна, ако му нямаше доверие да се грижи за нея. Да я опази в безопасност. Да я брани от всякакви заплахи.
Като обвързан мъж, безопасността на неговата жена бе основната цел на съществуването му, доверието й в него беше най-големият източник на гордост, нейното добруване — онова, което поставяше над всичко останало.
Да й служи, бе най-висшето и най-доброто, което би могъл да стори с живота си, и с огромна тъга осъзна, че това бе нещо, на което нямаше да е в състояние да се радва още дълго.
Рот бе прав да поиска шайката копелета да се закълнат върху черния му диамантен пръстен, преди да ги прокуди в Древната страна. Бойците на Кор бяха банда крадци и ренегати с принципи и ако той им наредеше занапред да бъдат верни на Слепия крал, те щяха да го сторят и да удържат на дадената дума, макар и не заради обещанието към Рот. А заради лоялността им към Кор.
За него те биха дали живота си.
Братството обаче никога нямаше да повярва на това. Не, единственото, което би могло да ги убеди, бе клетва, дадена пред техния господар, и дори тогава сключеният мир щеше да е крехък.
Но как да ги намери? Колдуел беше голям град, ако искаш пътят ти да се пресече с този на някой, който не го иска. Да се опиташ да откриеш местонахождението на група мъже, за които най-важното бе да останат скрити? Невъзможно.
И това бе, при положение че вече не са се върнали в Древната страна.
Лейла въздъхна тихо и се размърда до него, намествайки глава върху ръката му. За да я успокои още повече, Кор започна да гали бавно гърба й с длан.
Знаеше, че би трябвало да затвори очи и да последва примера й, но това бе невъзможно. За щастие, беше свикнал да кара без сън.
Докато лежеше в мрака със своята любима, Кор отново се удиви на това как го беше преобразила. А после се върна в миналото си.
Трудно бе да не се запита какво би станало, ако не беше решил да ограбва групата воини в гората през онази нощ. Още по-трудно — да не съжалява за решението, довело до още толкова много.
Защото го беше открило едно зло…
Блъдлетър.
Прескъпа Скрайб Върджин, помислил си бе Кор, докато се взираше в мъжкия вампир, който се бе появил изневиделица в гората и го беше хвърлил на земята. Изглежда, че Кор се бе опитал да ограби, а после се бе видял принуден да убие отряд от мъжете на Блъдлетър.
И щеше да умре заради това.
— Нищо ли няма да кажеш? — попита страховитият воин, изправен над Кор. — Никакво извинение за онова, което ми отне?
В усилилия се вятър Блъдлетър се отдръпна от него и отиде да вдигне отсечената глава за косата. Тя се разлюля в ръката му и от зейналата шия покапа кръв.
— Имаш ли представа колко време ми отнема да подготвя един от тези? — Тонът бе по-скоро подразнен, отколкото каквото и да било друго. — Години. Току-що, в една нощ, в една битка, ти ми отне огромна инвестиция на шибаното ми време и енергия.
С тези думи той запрати главата настрани и Кор потръпна, когато тя се търкулна в храстите.
— Ти. — Блъдлетър го посочи с пръст. — Ще ми платиш за това.
— Не.
За миг Блъдлетър изглеждаше слисан. А после върху лицето му се разля усмивка, разкриваща всичките му зъби.
— Какво каза?
— Нищо няма да ти плащам. — Кор се изправи на крака. — Нищичко.
Блъдлетър отметна глава назад и се разсмя. Звукът отекна в нощта и подплаши една сова от близкото дърво и сърна малко по-надалече.