— Но ти намери начин да се измъкнеш.
— Няма измъкване оттам — само места за скриване.
— А цифрите какво означават?
— Трябва да намериш ключа, преди той да се е върнал. Погледни под леглото — може там да съм го изпуснала.
— Рейчъл, аз трябва да…
— Намери ключа!
Докато се преструва, че търси из помещението, Дарби се пита дали тази жена няма да каже нещо повече, ако бъде отвързана. Ломбърг не би позволил такова нещо — не и в негово отсъствие, нито в отсъствието на яките санитари.
— Намери ли го, Тери?
— Търся.
Мисли. Не изпускай тази възможност. Мисли.
— Побързай. Вратата ще се отвори всеки миг — напомня й Рейчъл.
Пред вратата няма никой. Никой няма дори близо до нея. Колкото и да не й се иска, Дарби изпитва желание да се върне при оня надут хуй, Ломбърг, и да потърси от него съвет.
— Не мога да го намеря — казва тя.
— Тук някъде е, просто съм го изпуснала.
— Ще ида да потърся помощ.
Рейчъл Суонсън се мята в каишите.
— Не ме оставяй сама с него, да не си посмяла да ме изоставяш отново!
Дарби сграбчва ръката й.
— Не се бой. Няма да му позволя да ти направи каквото и да било, обещавам.
— Не ме оставяй, Тери, моля те, недей.
— Няма. Никъде няма да ходя.
Дарби придърпва с крак стола и присяда до леглото. Мисли.
Добре. Рейчъл смята, че сме още в плен. Да продължим по тази линия.
— Кой друг е тук, с нас?
— Не останаха. Паула и Марси са мъртви, а Чад… — Рейчъл отново заплаква.
— Какво стана с него?
Рейчъл мълчи.
— Паула и Марси — продължава Дарби. — Не помня фамилните им имена.
Мълчание.
— Има още една тук, при нас — обажда се отново Дарби. — Казва се Каръл. Каръл Кранмър.
— Няма такава тук.
— Шестнайсетгодишна е и се нуждае от нашата помощ.
— Не съм я виждала. Нова ли е?
Мисли. Не пропилявай този шанс.
— Чух я да вика за помощ — казва Дарби, — но не мога да я видя.
— Сигурно е от другата страна. Откога е тук, долу?
— Малко повече от денонощие.
— Сигурно още спи. Той всеки път най-напред ги приспива — слага дрога в храната им. Вратата не се отваря известно време — време има достатъчно.
— Какво ще й стори?
— Тя корава ли е? Борбена натура ли е?
— Уплашена е. Трябва да й помогнем.
— Ще отидем при нея, преди да се отвори онази врата. Освободи ме от белезниците.
— Какво ще се случи, когато се отвори вратата?
— Махни ми белезниците, Тери.
— Ще ги махна, само кажи…
— Аз винаги ти помагах, Тери. Колко пъти ти показвах къде да се криеш, закрилях те — сега е твой ред. Махни тия проклети белезници още сега!
— Добре. Дай да викнем на Каръл, да й кажем какво трябва да прави.
Рейчъл Суонсън гледа в тавана.
— Каръл има нужда от помощ, Рейчъл, кажи й какво да направи.
Лентата свършва със силно щракване. Рейчъл не помръдва, не поглежда — само гледа в тавана.
Дарби обръща касетата и отново включва апарата.
Но това е без значение — Рейчъл Суонсън отказва да говори.
Глава 31
Дарби е едновременно въодушевена и уплашена — понесена от вълната на надеждата. Тя рязко отваря вратата с намерението да намери лист и молив, уплашена, че ако не запише начаса чутото, ще вземе да забрави половината. Казва си, че няма закъде да бърза — всичко е запечатано върху магнетофонната лента.
Групата пред вратата на Рейчъл Суонсън е удвоила числеността си. Дарби обхожда с поглед лицата в търсене на Куп. Ето го и него — в края на коридора, говори по телефона зад бюрото на рецепцията. Когато стига до него, той затваря.
— От лабораторията — пояснява Куп. — Банвил говорил току-що с Лайлънд. Някакъв пакет с името на Даян Кранмър отгоре бил намерен пред вратата на къща в Белхам, на около двайсет минути път от жилището на Каръл. А пък нейното име е посочено като подател. Изглежда никой не е забелязал доставчика.
— Какво има вътре?
— Още не знам. Изпратен е в лабораторията.
— Искам да отидеш там и да го изчакаш да пристигне. Помоли Мери Бет да поработи по още две имена — Паула и Марси. Не знам фамилиите. Нека ограничи диренето в границите на Ню Ингланд.