— А ти какво ще правиш?
— Трябва да говоря с Ломбърг.
— Бъди добро момиче.
Настроението на психиатъра не се е подобрило. Той изслушва предложението й за временно освобождаване на Рейчъл от коланите със скръстени отпред ръце.
— Да пукна, ако допусна подобно нещо — зарича се докторът.
— Ами ако я преместим в психиатричното? Там ще разполагате с повече възможности и ще можете да я наблюдавате с помощта на камера. — Дарби знае, че някои от стаите са оборудвани с такива.
За миг изглежда, че онзи ще налапа стръвта, но колежката му поклаща глава.
— Не можем да я местим, преди да е овладяно положението със сепсиса — обажда се доктор Хачкок. — Изглежда антибиотикът действа, но това положение може да се промени всеки миг. Следващите две денонощия са критични.
— Каръл Кранмър може и да не разполага с толкова време — отбелязва Дарби.
— Много добре ви разбирам и — Бог вижда — готова съм да сторя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна в търсенето на изчезналото момиче, но моя първа грижа и отговорност е пациентът. Не мога да позволя транспортирането й, докато не съм сигурна за сепсиса. И не мога да допусна освобождаването й от коланите. В нея влизат четири отделни системи. В състоянието, в което е в момента, като нищо ще ги изтръгне и четирите.
— Не можем ли да ги отстраним за кратък период от време? — Дарби отчаяно търси и най-малката възможност.
— Много е рисковано — отвръща Хачкок. — Трябва първо да овладеем сепсиса. Съжалявам.
Останала сама в дамската тоалетна, Дарби плиска лицето си с леденостудена вода, докато кожата й става безчувствена.
Сетне прокарва мокри длани по хладната повърхност на умивалника. През първата година след изчезването на Мел Дарби непрекъснато докосваше различни предмети — усещането за тях й даваше увереност в това, че е още жива.
Докато суши ръцете си, тя се моли за Каръл: да бъде умна и да открие начин да оцелее. Излиза от тоалетната и заобикаля ъгъла на коридора в посока към асансьора. В чакалнята е Матю Банвил. Застанал до него в изискан костюм се кипри специален агент Евън Манинг.
Глава 32
Времето е благосклонно към Евън Манинг. Късата му кестенява коса е леко посивяла, но той си е все така слаб и във форма, а лицето му е сериозно и красиво.
Онова, което Дарби ясно си спомня, независимо от изтеклото време, е именно уверената сила, изписана върху това лице. Евън Манинг отново я наблюдава по познатия начин.
Банвил го представя:
— Дарби, това е специален агент Евън Манинг от ФБР.
— Дарби — обажда се агентът, — Дарби Маккормик?
— Драго ми е да ви видя отново, специален агент Манинг.
Дарби се ръкува.
— Не мога да повярвам — казва мъжът. — Все същата си.
— Откъде се познавате? — интересува се Банвил.
— Срещнахме се по случая Виктор Грейди — обяснява Дарби.
— Автомонтьорът, който отвлече всички ония жени преди години?
— Именно.
— Осемдесет и четвърта. Ще рече, била си на около четиринайсет?
— Петнайсет. Познавах две от жертвите на Грейди.
— Едната от тях бе убита, нали? Застреляна по време на зле изпълнено отвличане, ако не се лъжа.
— Закла я. — За един миг в съзнанието й се появява образът на оплисканата с кръвта на Стейси Стивънс стена в нейния дом. — Що се отнася до останалите жени, сигурни сме, че ги е умъртвил чрез удушаване.
— Защо сте толкова сигурни относно метода? Трупове така и не бяха открити…
— Грейди е записвал част от своите… сесии с жертвите. На някои записи ясно се долавят звуци, които могат да се свържат с душене — поне така пише в докладите. — Дарби се обръща към Евън за потвърждение.
— Грейди държеше записите в специална кутия, скрита в мазето — обажда се той. — Температурата от пожара бе повредила повечето.
Банвил кимва, удовлетворен от обяснението.
— Специален агент Манинг оглавява вече бостънския клон на своята агенция. Националната автоматична система за регистрация и отчет на пръстови отпечатъци го е алармирала тази сутрин, след като са идентифицирани пробите от Рейчъл Суонсън. Той ни предлага каквато поискаме помощ от своя страна, както и неограничен достъп до техните лаборатории.
— Разбрах, че си разговаряла с Рейчъл — обажда се Евън. — Научи ли нещо полезно?
— Спомена имената на още две изчезнали жени. Тъкмо това проверяваме в момента. Целият разговор е записан тук. — Дарби показва диктофона. — Какъв е онзи пакет, дето е на път към лабораторията?