Колата на Евън, спомня си тя, е оборудвана с GPS. Открива я зад къщата. Дарби включва двигателя и отоплението.
Местоположението им се вижда върху дисплея на уреда. Дарби го съобщава на 911, като иска повече от една линейка. Не знае дали долу няма още някоя жива жена.
— Каръл, знаеш ли телефона на съседите, които живеят срещу алеята ви за паркиране? Бялата къща със зелени щори?
— Казват се Ломбардо. Знам номера. Понякога пазя децата им.
Дарби набира. Обажда се натежал от сън женски глас.
— Госпожо Ломбардо, казвам се Дарби Маккормик от бостънската полицейска лаборатория. Там ли е Даян Кранмър? Трябва да говоря с нея незабавно.
Майката на Каръл се обажда.
— При мен има едно лице, което би искало до говори с вас — казва Дарби и подава телефона на момичето.
Глава 70
Според данните на уреда селската къща се намира на четирийсет километра от дома на Бойл. Дарби звъни на Матю Банвил и му разказва какво се е случило.
Първи пристигат четирите линейки. Докато преглеждат Каръл, Дарби обяснява на спешните екипи какво ги очаква в подземието. Показва им кой ключ закъде е. Сяда в линейката до Каръл, докато започне да й действа успокояващото средство. Позволява на медиците да я прегледат, но отказва да вземе успокоително.
Тъкмо й зашиват лицето, когато пристига Банвил с местната полиция. Остава с Дарби, докато Холуей и хората му правят оглед на къщата.
— Носиш ли ключовете на Бойл? — пита Дарби.
— У Холуей са.
— В стаята със снимките има заключен шкаф за документи. Искам да разбера дали вътре няма нещо за Мелани Крус.
— Щатските експерти ще пристигнат всеки момент. Случаят е вече техен. Ще ги оставим да си вършат работата. Ти как си?
Дарби не отговаря. Подава му камерата на Евън.
— Тук сигурно има кадри, които показват какво прави с тия жени.
— Холуей каза, че можеш да дадеш показания и утре, след като се наспиш. Един от хората му ще те закара у вас.
— Аз вече извиках Куп. Той идва насам.
Дарби разказва на Банвил за Мелани Крус и останалите изчезнали жени. Когато свършва, надрасква един телефонен номер на гърба на визитката си.
— Това е телефонът на майка ми. Ако попаднеш на нещо във връзка с Мелани, обади се — хич не ме интересува кое време е.
Банвил пуска картончето в джоба си.
— Говорих с Даян Кранмър веднага след като ти затвори — казва той. — Казах й, че без твоята помощ, не бихме открили дъщеря й. Исках да го знае.
— Заедно я открихме.
— Онова, което направи ти… — Банвил отправя поглед към колата на Евън и остава така вторачен продължително време. — Ако не ме бе притиснала, ако ти бях обърнал гръб… всичко можеше да протече иначе.
— Но не протече. Благодаря ти.
Банвил кимва. Сякаш не знае къде да дене ръцете си.
Дарби протяга своята и той я разтърсва.
Когато пристига мустангът на Куп, наоколо е тъпкано с полицейски коли и пикапи на местната лаборатория. Медиите са също тук. Дарби забелязва няколко телевизионни камери, щръкнали над полицейския кордон. Някакъв фоторепортер се опитва да я снима.
Куп сваля сакото си и я намята. Притиска я здраво към себе си.
— Къде да те откарам? — пита той.
— У дома.
Той тръгва по тъмния неравен път, потънал в мълчание. Дрехите й вонят на кръв и барут. Дарби смъква прозореца, затваря очи и оставя вятъра да духа в лицето й.
Колата спира, тя отваря очи и вижда, че са отбили край магистрала. Куп протяга ръка назад и измъква малка хладилна кутия. Вътре, върху купчинка лед, се мъдрят две чашки и бутилка малцово уиски.
— Реших, че може да ти бъде от полза — промълвява той.
Дарби пълни чашите с лед и налива отгоре уиски. Докато стигнат щатската граница, тя е пресушила своята на два пъти.
— Така е много по-добре — отбелязва Дарби.
— Изкушавах се да кажа на Лайлънд, но реших, че навярно ще предпочетеш да го направиш лично.
— Правилно си решил.
— Ще си приготвя камерата — искам да запечатам този миг.
— Нека ти кажа нещо — прекъсва го Дарби и му разправя за Мел и Стейси. Прави го за втори път. Сега иска да разкаже историята съвсем бавно, да му предаде всичко онова, което изпълва душата й. — Казах на Мел, че не искам да бъдем вече приятелки със Стейси, но тя не щя да чуе. Непрекъснато напираше всичко да си останело както преди. Искаше да се възцари мир. Когато я видях на партера… — Дарби млъква.