— Вече и аз не знам какво да мисля.
— Картър смята, че никога няма да я открием, освен ако не попаднем на някоя специфична улика или не се доберем до неизвестна до момента, свързана със случая информация.
Мелани си играе с висулките на гривната и слуша Стейси да плаче, скрита зад контейнера. „Защо да не си бъдем отново приятелки?“ — пита Мел по-късно, в училище.
Само да бях казала едно „добре“, мисли си Дарби.
Трябва й време, за да си върне дар слово.
— А за другите жени изясни ли се нещо?
— Бойл ги е водил всичките в мазето, за да им прави… разни неща. — Банвил подава по-голям плик. Вътре има снопчета цветни снимки, пристегнати с гумени ластици.
Дарби начаса разпознава някои лица — Тара Харди, Саманта Кент, както и лица на изчезнали след тях. Най-отдолу се намира снимката на жена с тънки черти и руса коса. Също като Рейчъл Суонсън и тя изглежда изтощена от продължителен глад.
Дарби взема една от снимките на Саманта Кент.
— Това е жената, която видях тогава в гората — промълвява тя. — Знаем ли какво е станало с нея?
— Не — отвръща Банвил. — Нито пък къде е заровена. Манинг нищо ли не ти каза?
— Само че е изчезнала. — Дарби няма желание да докосва повече тези снимки. Оставя купчината върху ръба на бюрото и бърше длани в крачолите си.
— Искаш ли да чуеш останалото?
Дарби кимва.
— Мазето, в което си била е оборудвано с камери — казва Банвил. — Бойл запазвал записите в компютъра. Простират се около осем години назад във времето — приблизително до момента, в който се завръща по тия места. Отначало Бойл и Манинг ловят жертвите си една по една, сетне — по две и даже по три на един път… По-късно Бойл изгражда още клетки и променя правилата на игра. Пуска жертвите из лабиринта и ако съумеят да стигнат до противоположния край, получават храна и помилване до следващия път.
— Затова Рейчъл Суонсън е оцеляла толкова дълго — обажда се Дарби. — Тя си е изработила маршрути през всяка от стартовите врати.
— Ако трябва да гадая, бих казал, че Бойл е отговарял за самите отвличания, докато Евън е замазвал следите и подхвърлял улики в рамките на разследването, с което се е занимавал в дадения момент — Виктор Грейди, Майлс Хамилтън, Ърл Славик. Сигурен съм, че има и други, за които не подозираме.
Обажда се Куп:
— Колко време се занимават с тази дейност? Имаме ли някаква представа.
Банвил става прав.
— Сега ще ви покажа какво открихме.
Глава 73
Дарби го следва през тесни коридори, жужащи от човешки гласове и факс машини.
Банвил ги завежда в голямата конферентна зала, в която е очертал подробния план за залавяне на Пътника. Всички столове са събрани в единия край на помещението, за да отворят място за поставени на колелца демонстрационни табла. Те са десетина на брой и върху всяко са прикачени осем до десет снимки на жени.
— Рано тази сутрин в компютърния отдел успяха да преодолеят паролата на Бойл — съобщава инспекторът. — Всички тези снимки са взети от лаптопа му. Разпечатахме файловете. За наш късмет Бойл ги е попълвал по щати. Смятаме, че след Белхам продължава гастролите си тук, при нас.
Банвил спира пред табло с надпис „Чикаго“. Най-отгоре личи образът на млада блондинка с ослепителна и донякъде предизвикателна усмивка. Казва се Табита О’Хара. Води се изчезнала от 10 март 1985 година.
Под нейната е прикрепена друга снимка с размери 20×25: Катрин Десуза, изчезнала от 10 май 1985 година.
Следва Джанис Бикъни, изчезнала от 28 октомври 1985 година.
Още четири снимки са подредени на това табло, но те са без имена и дати — само фотографии. Седем жени — до една изчезнали.
— Свързахме се с полицията в Чикаго и ги помолихме да ни изпратят досиетата по всички случаи на изчезнали през 1985 година. До момента сме идентифицирали три от жените от лаптопа на Бойл.
— Къде са заровени? — обажда се Куп.
— Нямам представа — отвръща Банвил. — Не намерихме никакви указания в тази насока.
Дарби поглежда следващото табло — „Атланта“. Тринайсет изчезнали жени — до една проститутки според изложената на същото табло информация.
Следващият етап по маршрута на Бойл е Тексас. Двайсет и две жени изчезват в района на Хюстън за период от две години. Оттук Бойл отива в Монтана, а след това — във Флорида. Дарби преброява снимките от двете табла. Двайсет и шест изчезнали жени. Няма имена, няма дати — само снимки.