— Все си мисля за тия снимки, за скритите в тях спомени — проговаря замислено тя. — Чудя се дали човек ги взема със себе си, или остават тук, когато умре.
Гърдите на Дарби се вълнуват — тя е наясно с това, какъв въпрос ще зададе сега.
— Мамо, докато бях в мазето с Манинг, той спомена нещо по повод мястото, където е погребана Мелани. — Следващите думи не излизат така лесно. — Когато го попитах къде е заровена и какво е станало с нея, той ми каза да питам тебе.
Шийла има вид на шамаросана.
— Знаеш ли нещо по въпроса?
— Не. От къде на къде?
Дарби свива юмруци. Главата й е замаяна.
Изважда сгънатото парче хартия — цветното копие на портрета от таблото — и го оставя върху албума.
— Какво е това? — пита Шийла.
— Разгъни го.
Шийла се подчинява. Изразът на лицето й се променя и Дарби е вече сигурна.
— Трябва ли да познавам това лице? — пита Шийла.
— Помниш ли снимката, която гледачката намери между дрехите за даряване? Ти каза тогава, че е дъщерята на Синди Грийнлиф, Реджина.
— Паметта ми е твърде объркана от морфина. Ще ме върнеш ли в къщата? Много съм уморена и искам да си легна.
— Снимката е от полицейски бюлетин. Тази жена е една от жертвите на Бойл и Манинг. Не знаем коя е.
— Моля те, прибери ме вътре.
Дарби не помръдва. Трябва да го направи, колкото и неприятно да е.
— След като напуска Белхам, Бойл се установява в Чикаго. Изчезват девет жени, а той се мести в Атланта. Там изчезналите са осем. В Хюстън обаче са двайсет и две. Бойл се мести от щат в щат, докато Манинг топи други хора. Става дума за стотина изчезнали жени, ако не и повече. На някои дори имената не знаем. Като на тази от снимката тук.
— Остави това, Дарби, моля те.
— Тези изчезнали жени имат близки. Майки, също като Хелена Крус, които не спират да се питат какво се е случило с децата им. Знам, че криеш нещо от мен. Какво е то, мамо?
Погледът на Шийла е вторачен в двегодишната Дарби, застанала с два липсващи предни зъба във ваната на горния етаж.
— Трябва да ми кажеш, мамо, моля те.
— Нямаш представа какво е… — започва Шийла.
Дарби чака с разтуптяно сърце.
— За какво нямам представа, мамо?
Шийла е пребледняла. Дарби ясно вижда синкавите вени върху бялата като яйце кожа.
— След като поемеш бебето си на ръце за първи път, след като си го люляла и кърмила, и гледала как пораства, ще направиш всичко на тази земя, за да го защитиш. Абсолютно всичко. Тази любов… Тя е като онова, което ти е казала Даян Кранмър. Повече, отколкото сърцето може да поеме.
— Какво се е случило?
— Той бе взел дрехите ти — казва Шийла.
— Кой ги беше взел?
— Инспектор Ригърс ми каза, че е открил дрехи на някои от изчезналите в къщата на Грейди. Имаше и снимки. Беше ти правил снимки, а и част от дрехите ти бяха там.
— Онази нощ няма как да е взел каквито и да било дрехи.
— Според Ригърс Грейди трябва да е проникнал в къщата по някое време и да е отнесъл дрехи. Не каза защо. Пък и няма значение. Нищо от това няма значение, тъй като Ригърс компрометира доказателствата — обискът е бил незаконен и всичко открито — безполезно. Понеже тия мъже, тези набедени специалисти, провалиха цялата работа и Грейди щеше да се измъкне.
— Ригърс ли ти каза това?
— Не. Бастър ми каза. Приятелят на баща ти. Помниш ли го? Който те водеше на кино и…
— Знам го. Та какво ти каза той?
— Бастър ми разказа как Ригърс проваля разследването, как непрекъснато държали под око Грейди с надеждата да се доберат до нещо, преди да си вдигне партакешите и да изчезне.
Гласът на Шийла трепери.
— Този… звяр е влизал в моята къща, за моята дъщеря, а полицията щеше просто да го пусне по живо, по здраво.
Дарби знае какво предстои — усеща го как приближава като бърз влак.
— Баща ти… Той имаше още един пистолет. Държеше го долу, в сандъчето с инструменти. Умеех да боравя с него. Знаех и че не може да се проследи. Когато Грейди отиде един път на работа, аз влязох в дома му. Навън валеше. Задната врата бе отключена. Влязох. Той си стягаше багажа. Навсякъде бе пълно с кашони.
Дарби усеща как тялото й изстива.
— Когато се върна, аз бях скрита в дрешника му. Исках да изчакам, докато си легне и заспи. Телевизорът бе включен. Чувах звука му. Реших, че трябва да е задрямал пред екрана и тръгнах надолу. Отпуснал се бе в несвяст върху едно кресло. Пиян. На пода се търкаляше бутилка. Усилих звука на телевизора и се приближих до креслото. Той не се събуди, дори когато опрях дулото в челото му.