Пайпър помисли, че се е издала — Маклийн, гръцки митове. За щастие Анабет не направи връзката.
— Както и да е — продължи Анабет, — Артемида е богиня на Луната и лова. Но няма лагерници. Тя е вечна девица и затова няма деца.
— Ее — разочарова се Пайпър. Тя харесваше легендите за Артемида и смяташе, че от нея ще излезе страхотна майка.
— Е, има ги ловджийките на Артемида — отбеляза Анабет. — Те ни идват на гости понякога. Не са нейни деца, но й служат. Представи си група безсмъртни тийнейджърки, които ловуват чудовища и се отправят на опасни приключения.
Пайпър вдигна глава.
— Това звучи яко. Но как така „безсмъртни“?
— Могат да умрат само ако ги убият в битка или нарушат клетвите си. Споменах ли, че се отказват от момчетата? Не са им позволени свалките. Никога. По какъвто и да е повод.
— О — каза Пайпър, — хм. Както и да е.
Анабет се засмя. За миг изглеждаше почти щастлива. Пайпър си помисли, че в друг момент от нея би излязла страхотна приятелка.
Забрави — напомни си Пайпър. — Няма да намериш приятели тук. Не и след като разберат…
Те минаха покрай следващата хижа, номер десет, която приличаше на къщичка за кукли Барби и имаше дантелени завеси, розова врата и засадени карамфили на прозорците. Те минаха покрай вратата и Пайпър едва не се задави от миризмата на парфюм.
— Боже! Тук да не е гробница за манекенки?
Анабет се изкикоти.
— Хижата на Афродита, богинята на любовта. Дрю е нейният водач.
— Досетих се — изръмжа Пайпър.
— Не всички от тях са лоши — каза Анабет. — Предишното момиче, което им бе водач, беше супер.
— Какво стана с нея?
Лицето на Анабет потъмня.
— Трябва да вървим.
Огледаха другите хижи, но Пайпър само се депресира още повече. Замисли се дали не е дъщеря на Деметра, богинята на земеделието. Но пък Пайпър погубваше всяко растение, до което се докоснеше. Атина беше готина. Както и Хеката, богинята на магията. Но всъщност нямаше значение. Дори тук, където всеки намираше изгубения си родител, тя усещаше, че ще свърши като нежеланото дете. Не гореше от нетърпение да стане време за вечерята край лагерния огън.
— Първо започнахме с дванайсетте божества на Олимп — обясни Анабет, — боговете отляво, богините отдясно. Последната година обаче добавихме още хижи за децата на другите богове, които нямат тронове в Олимп — Хеката, Хадес, Ирида…
— А кои са двете големи хижи накрая — попита Пайпър.
Анабет се намръщи.
— Зевс и Хера. Царят и царицата на боговете.
Пайпър тръгна натам и Анабет я последва, макар и видимо без ентусиазъм. Хижата на Зевс напомни на Пайпър за банка. Беше от бял мрамор, имаше огромни колони отпред и бронзови врати, върху които бяха изобразени мълнии.
Хижата на Хера бе по-малка, но направена в същия стил. По вратите обаче бяха издълбани паунови пера в различни цветове.
За разлика от другите хижи, които изглеждаха оживени, тези на Зевс и Хера бяха притихнали и затворени.
— Празни ли са? — попита Пайпър.
Анабет кимна.
— Зевс дълго време нямаше никакви деца. Почти никакви. Зевс, Хадес и Посейдон са Тримата големи — великите богове. Техните деца стават много силни и много опасни. И затова те избягват да имат деца от около седемдесет години.
— Избягват?
— Но понякога… хмм… не се сдържат. Имам една приятелка — Талия Грейс. Тя е дъщеря на Зевс, но заряза лагера и стана ловджийка на Артемида. Гаджето ми Пърси пък е син на Посейдон. А понякога се появява и едно хлапе, Нико — той е син на Хадес. Като изключим тях тримата, няма други деца на Тримата големи. Или ако има, не знаем за тях.
— А Хера? — Пайпър погледна към украсената с паунови пера врата. Хижата я притесняваше, но не беше сигурна защо.
— Богинята на брака — Анабет говореше внимателно, сякаш се опитва да не започне да ругае. — Тя няма деца от друг освен от Зевс. Затова няма полубогове тук. Хижата е почетна.
— Не я харесваш — забеляза Пайпър.
— Имаме си закачка с нея — призна Анабет. — Мислех, че е останала в миналото, но откакто Пърси изчезна… имах странен сън с нея.
— В който ти казват да ни вземеш — довърши Пайпър, — но ти си сметнала, че Пърси ще е там.
— По-добре да не говорим за това — каза Анабет. — В момента не мога да кажа нищо хубаво за Хера.