Анабет го зяпна.
— Как разбра?
Хирон направи знак с три пръста над главата си, сякаш прогонваше злите сили.
— Джейсън, кажи им. Анабет, подай ми лекарствата, моля.
Хирон капна малко от съдържанието на някакъв мускал в устата на Пайпър, докато Джейсън разказваше какво се бе случило, когато стаята бе замръзнала. — Как се бе появила тъмната мъглява дама, която твърдеше, че е покровител на Джейсън. Когато завърши разказа си, никой не каза нищо, което го изнерви още повече.
— Това често ли се случва? — попита той. — Свръхестествени затворници се вселяват в някой и заповядват да ги освободят?
— Твоят покровител — повтори Анабет. — Не родител?
— Не, тя изрично каза покровител. Освен това каза, че баща ми е отдал живота ми на нея.
Анабет се намръщи.
— Никога не съм чувала за подобно нещо преди. Каза, че духът на бурята от Големия каньон е казал, че работи за някаква господарка, нали? Дали това не е същата жена, която си видял? Може би се опитва да си играе с ума ти.
— Не мисля — отвърна Джейсън. — Ако ми е враг, защо ще иска помощта ми? Тя е затворничка. И я е страх от някакъв противник, който очевидно става все по-силен и по-силен. Някакъв цар, който ще се надигне от земята в деня на слънцестоенето…
Анабет се обърна към Хирон.
— Моля те, кажи ми, че това не е Кронос.
Кентавърът изглеждаше изключително нещастен. Той държеше китката на Пайпър и измерваше пулса и.
Най-накрая каза:
— Не е Кронос. Тази заплаха отмина. Но…
— Но какво? — настоя Анабет.
Хирон затвори торбичката с лекарства.
— Пайпър има нужда от почивка. После ще говорим за това.
— По-добре сега — възрази Джейсън. — Господин Хирон, вие казахте, че най-лошото тепърва предстои, че идва последната глава. Нали не искате да кажете, че има и по-лоши неща от армия титани?
— О — възкликна внезапно Рейчъл, — о, не. Онази жена е била Хера. Разбира се. Нейната хижа — нейният глас. В същия миг тя се е показала и пред Джейсън.
— Хера? — Анабет изръмжа по-лошо и от Сеймор. — Тя ли те обсеби? Тя ли направи това на Пайпър?
— Мисля, че Рейчъл е права — каза Джейсън. — Жената приличаше на богиня. А и носеше наметало от козя кожа. Това е символ на Юнона, нали?
— Нима? — сопна се Анабет. — Не знаех.
Хирон кимна с нежелание.
— Да, това е символ на Юнона — римския аспект на Хера в най-военнолюбивото й състояние. Наметалото от козя козина е символ на римския легионер.
— Значи Хера е затворничка? — попита Рейчъл. — Но кой би могъл да стори това на царицата на боговете?
Анабет кръстоса ръце.
— Който и да е, може би е редно да му благодарим. Ако успеят да накарат Хера да млъкне…
— Анабет — скара й се Хирон, — тя е един от боговете на Олимп. В много отношения и единственото, което спасява семейството им от разпад. Ако наистина е пленена и заплашена от унищожение, това може да срине основите на света. Със стабилността на Олимп ще бъде свършено, а тя и така не е голяма. Ами ако Хера има нужда от помощта на Джейсън?
— Хубаво де — изръмжа Анабет, — знаем, че титаните могат да пленят един бог, нали така? Преди няколко години Атлас плени Артемида. А и в старите митове боговете постоянно се пленяват едни други. Но какво може да е по-лошо от титан?
Джейсън погледна към леопардовата глава. Сеймор облизваше мустаците си, все едно богинята бе по-вкусна от кучешките бисквити.
— Хера каза, че от месец се опитва да пробие затвора си.
— И оттогава насам Олимп е затворен — каза Анабет. — Значи боговете трябва да знаят, че става нещо лошо.
— Но защо ще си хаби енергията да ме праща тук? — попита Джейсън. — Изтри ми паметта, запрати ме в средата на някакво училищно пътуване и ти прати видение да ме вземеш? Какво толкова важно има около мен? Защо не повика другите богове на помощ — да им каже къде е, тогава те ще я измъкнат, нали?
— Боговете имат нужда от своите герои тук, на земята — каза Рейчъл, — нали така? Съдбата им е винаги свързана с тази на полубоговете.
— Това е вярно — каза Анабет. — И все пак Джейсън има право. Защо него? И защо му е взела паметта.
— И Пайпър е замесена някак си — каза Рейчъл. — Хера изпрати и на нея същото съобщение: „Освободи ме“. Анабет, изчезването на Пърси също трябва да е свързано с всичко това.
Анабет погледна Хирон.