— Защо мълчиш, Хироне? С какво си имаме работа?
Лицето на древния кентавър сякаш се бе състарило с десет години за броени минути.
— Миличка, тук не мога да помогна. Наистина съжалявам.
Анабет премигна.
— Но ти никога… никога не си крил информация от мен. Дори великото пророчество…
— Ще бъда в кабинета си — каза той с натежал глас, — имам нужда да помисля малко преди вечеря. Рейчъл, би ли наглеждала момичето? Викни Аргус да я отведе до амбулаторията. Анабет, ти трябва да поговориш с Джейсън. Разкажи му за гръцките и римските богове.
— Но…
Кентавърът завъртя количката си и тя се плъзна по коридора. Очите на Анабет сякаш мятаха мълнии. Тя промърмори нещо на старогръцки и на Джейсън то не прозвуча като комплимент за кентавъра.
— Съжалявам — каза той, — мисля, че присъствието ми тук… не зная. Нещо съм объркал с пристигането си. Хирон каза, че е дал клетва и затова не може да говори.
— Каква клетва? — възмути се Анабет. — Никога не се е държал така. И защо трябва да ти говоря за боговете…
Гласът й отслабна. Вероятно бе забелязала меча на Джейсън, който стоеше на масата за кафе. Тя докосна внимателно острието, сякаш можеше да я опари.
— От злато ли е? — попита тя. — Помниш ли откъде си го взел?
— Не — отговори Джейсън, — както казах и преди, нищо не помня.
Анабет кимна, сякаш й е хрумнало нещо наистина безумно.
— Ако Хирон не може да помогне, ще трябва да се оправим сами. Което означава… хижа номер петнайсет. Рейчъл, ще наглеждаш ли Пайпър?
— Естествено — обеща Рейчъл. — А вие двамата внимавайте.
— Чакай малко — каза Джейсън. — Какво има в тази хижа?
Анабет се изправи.
— Може би начин да върнем паметта ти.
Те се отправиха към най-новото крило хижи в югозападната част на поляната. Някои бяха лъскави, с блестящи стени или горящи факли, но хижа петнайсет бе по-скромна. Приличаше на старовремска прерийна къща със стени от кал и набързо сглобен покрив. На вратата висеше букет алени цветя. Макове — помисли си Джейсън, макар да не бе сигурен откъде го знае.
— Смяташ, че това е хижата на моя родител? — попита той.
— Не — отвърна Анабет, — това е хижата на Хипнос, бога на сънищата.
— Но тогава защо…
— Ти си забравил всичко — каза тя. — Ако има бог, който може да ни помогне да разберем какво е станало, това е той.
Вътре, макар да бе още време за вечеря, три деца вече спяха дълбоко под плътни завивки. В огнището уютно пукаше огън. Над камината висеше клон, от чиито плодове капеше бяла течност в метални купи. Джейсън се изкуши да докосне с пръст течността, за да провери каква е, но се въздържа.
Отнякъде се чуваше меката песен на цигулка. Въздухът ухаеше свежо. Хижата бе толкова уютна и спокойна, че клепачите на Джейсън натежаха. Внезапно му се стори добра идея да подремне малко. Беше толкова уморен. А и имаше толкова много свободни легла — всички с меки възглавници, чисти чаршафи и пухени завивки.
Анабет го побутна.
— Освести се малко.
Джейсън премигна. Осъзна, че коленете му бяха започнали да се подгъват.
— Хижа петнайсет действа така на всички — предупреди го Анабет. — Ако питаш мен, това място е по-опасно и от хижата на Арес. Там поне можеш да разбереш къде са противопехотните мини.
— Противопехотни мини?
Тя приближи най-близкото хъркащо дете и разтърси рамото му.
— Кловис! Събуди се!
Детето приличаше на теленце. Имаше руса косица върху клиновидна глава, груби черти и дебел врат. Тялото му беше здраво, но с тънки ръце, сякаш притежателят им не бе вдигал нищо по-тежко от възглавница.
— Кловис! — разтърси го Анабет по-силно, след което почука шест пъти по-челото му.
— К-к-аквоо? — възмути се Кловис, като се изправи и изтегна. Той се прозя дълбоко и Анабет и Джейсън го последваха.
— Стига! — скара му се Анабет. — Имаме нужда от помощта ти.
— Но аз нанках!
— Ти винаги нанкаш!
— Лека нощ.
Преди отново да заспи, Анабет му взе възглавницата.
— Не е честно — немощно се оплака Кловис. — Върни ми я.
— Първо ни помогни — каза Анабет, — а после спи, колкото си искаш.
Кловис въздъхна. Дъхът му ухаеше на топло мляко.
— Хубаво. Какво има?
Анабет му обясни за проблема на Джейсън, като от време на време щракваше с пръсти под носа на Кловис, за да го държи буден.