Явно историята се видя интересна на Кловис, защото не заспа, когато Анабет свърши. Даже се изправи и се изтегна, след което премигна, докато гледаше Джейсън.
— Значи не помниш нищо, така ли?
— Само впечатления — каза Джейсън, — чувства като…
— Аха? — подкани го Кловис да продължи.
— Като това, че не бива да съм тук. В този лагер. В опасност съм.
— Хмм. Я затвори очи.
Джейсън погледна разтревожен към Анабет, но тя му кимна окуражително.
Той се страхуваше, че ще бъде приспан в някое от леглата и ще остане да спи тук завинаги, но въпреки това затвори очи. Мислите му станаха мъгляви, сякаш потъваше в дълбоко езеро.
В следващия момент осъзна, че е отворил очи. Стоеше седнал на стол до огъня. Кловис и Анабет бяха клекнали до него.
— Сериозна работа — казваше Кловис.
— Какво стана? — попита Джейсън. — Колко дълго…
— Само няколко минути — успокои го Анабет, — но бе нервно. Почти се разпадна.
Джейсън се надяваше, че тя говори образно, но изражението й бе мрачно.
— Обикновено — каза Кловис — си има добра причина за това да изгубиш паметта си. Но спомените не изчезват — те потъват под повърхността на съзнанието като сънища и с един хубав сън аз мога да ги извадя отново на повърхността. Това обаче…
— Лета? — попита Анабет.
— Не — поклати глава Кловис, — не става дума дори за Лета.
— Лета? — не разбра Джейсън.
Кловис посочи към дървесния клон над камината, от който капеха млечнобели капки.
— Река Лета е в Подземния свят. Тя поглъща спомените ти, изтрива паметта ти напълно. Това е клон от магнолия, израснала от отвъдното, потопен в реката на Лета. Той е символ на баща ми, Хипнос. Лета не е място, където би искал да поплуваш.
Анабет кимна.
— Веднъж Пърси отиде там. Каза ми, че водата е достатъчно мощна, за да изтрие паметта дори на титан.
Джейсън се почувства добре от това, че не бе пипнал клона.
— Но… моят проблем не е такъв, нали?
— Не — съгласи се Кловис, — твоята памет не е изтрита. Спомените ти не са заровени. Те са откраднати.
Огънят изпука. Капките вода на забравата продължаваха да се стичат в металните купи на лавицата над камината. Едно от другите деца на Хипнос промърмори в съня си за някаква патица.
— Откраднати? — повтори Джейсън. — Но как?
— От бог — отвърна Кловис. — Само бог има такава сила.
— Знаем това — каза Джейсън. — Била е Юнона. Но защо и е да прави такова нещо?
Кловис се почеса за врата.
— Юнона?
— Има предвид Хера — каза Анабет. — По някаква причина Джейсън използва римски имена.
— Хммм — каза Кловис.
— Какво? — попита Джейсън. — Това значи ли нещо?
— Хммм — повтори Кловис и Джейсън осъзна, че другото момче е заспало.
— Кловис! — извика той.
— Да? Какво? — ококори се другият — говорихме за възглавници, нали? А, не, за богове. Сега си спомних. Гръцки и римски. Е, да, това е важно.
— Но те са едни и същи — каза Анабет, — просто с различни имена.
— Не точно — възрази Кловис.
Джейсън се приведе, вече напълно буден.
— Какво имаш предвид с това „не точно“?
— Ами — прозя се Кловис, — някои богове са само римски. Например Янус, Помпона. Но дори върховните богове на Елада… когато отишли в Рим, са се променили не само имената им. Променил се видът им. Променили се символите им. Дори характерът им.
— Но… — заекна Анабет, — добре де, хората са ги виждали различно през вековете. Но това не променя кои са те.
— Разбира се, че го променя — Кловис отново бе започнал да клюма, когато Джейсън изщрака с пръсти под носа му.
— Идвам, мамо! — извика другото момче. — Имам предвид… да, буден съм. Та, характера им. Боговете се изменят така, че да пасват на приютилата ги култура. Ти добре знаеш това, Анабет. В наши дни например Зевс обича костюми, шити по поръчка, риалити програми и китайска храна от двайсет и осма улица, нали така? По същия начин си е имал особености и в римски времена, а боговете са били покровители на Рим почти толкова дълго, колкото са били покровители и на Гърция. Все пак говорим за огромна империя. Нормално е римските аспекти още да са част от характера им.
— Има смисъл — съгласи се Джейсън.